ОСТИНАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТИНА̀ТО ср. Муз. Многократно и настойчиво повторение на дадена музикална тема. Втората част се повтаря и започва кратката и тържествена кода от тихи продължителни тризвучия, построена върху шестократно повтореното остинато на корните. К, 1926, бр. 85, 3.

— От ит. ostinato 'упорит'.