ОСТОРОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТОРО̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Книж. Рядко. Внимателен, предпазлив. Колкото и да беше осторожен, козарят ни веднъж не забеляза да го поглежда [жената] по познатия остър начин, като че се врязва в него. Й. Радичков, СР, 40. Оттогава ходеше с крайно осторожен поглед и ни съзерцаваше така, като че ли беше забелязал по лицата ни признаци на дребна шарка. К. Грозев, СС, 37. Колкото прочее, опасността е по-близо, толкова по-осторожни трябва да бъдем .. толкова по-деятелни и по-постоянни трябва да сме в делото за отблъснуване тая опасност. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57. Българите са или много умни, или много глупави; или много работни, или големи хайлази; или много осторожни, или много луди. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 60-61.

— От рус. осторожный.