ОСТОРОЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТОРО̀ЖНО Книж. Рядко. Нареч. от осторожен; внимателно, предпазливо. — Я, тейковото, да покажеш на тия чичовци, как се ходи на ръце!.. Като уравновеси тялото си Митко бавно и осторожно започна да пристъпя първом с дясната, а после с лявата ръка и като някое странно животно закрачва из дюкяна. Чудомир, Избр. пр, 47. Ако в тукашните закътани в планината хайдушки села не се намериха поне двайсетина души готови, какво ще е тогава в полето, де турци и черкези следят осторожно всяка стъпка на раята. Ст. Дичев, ЗС I, 486. — Вървете след мене, момчета! — извикал Стоян.. — Не бързай, Стояне! — казал един стар човек.. — Ние сме длъжни да действуваме осторожно. Избери няколко души добри юнаци и върви с тях дома си, а ние ще да са разпръснем по града да вардиме стража. Л. Каравелов, Съч. V, 52.