ОСТОРО̀ЖНОСТ

ОСТОРО̀ЖНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Качество на осторожен; внимателност, предпазливост. За пръв път присъствувах на истински, сериозен лов, и то на такъв, за който според дядо Мирю се изисква най-голямо внимание и осторожност. Ем. Станев, ЯГ, 17. Тежко е и изискват са от нас големи знания, ако пожелаеме да назначиме на болния съответствена храна, питие, воздух, светлина, топлина или студ, покой или движение, следователно в тие случаи осторожността ни трябва да бъде голяма. Знан., 1875, бр. 18, 279. Петър станал.. хванал Георгия за ръката, турил си пръста на устните и повел го надоле мълчешката и с голяма осторожност. Л. Каравелов, Съч. V, 160.

Списък на думите по буква