ОСТРАКИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРАКЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Истор. В древна Атина и други градове-държави — форма на гласуване в народното събрание чрез глинена плочка (остракон) за изгонване на опасни за държавата лица от града. Но Аристид имал и неприятели. Фемистокъл едвам сполучил, щото да го изгонят с остракизъм за десет години от Атина. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 194.

2. Прен. Книж. Изгнание, изолация. С песни и викове "Да живее Каравелов!" народът изпроводи изгнаника чак до Червен бряг. Тук се държаха пламенни речи.. Тоя с нищо неоправдан остракизъм не можеше, освен да увеличи ожесточението на двамата либерални водители. С. Радев, ССБ I, 352. Никой у нас не цени писателя. Той не тежи на везните на живота, като да е отлъчен от него в мъчителен и дълъг остракизъм. Р, 1925, бр. 195, 3.

— От гр. |ςτρακισμ|ς през фр. ostracisme или рус. остракизм. Друга (остар.) форма: острацѝзъм.