ОСТРИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРЍГВАМ, ‑аш, несв.; острѝжа, ‑еш, мин. св. острѝгах, св., прех. Стрижа, подрязвам, изрязвам ниско или изцяло косата или брадата на някого. Косата ти е пак порасла.. иди при Ганка да ти я остриже — казашки. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. Тя нямаше свой.., комуто да повери мислите си. С лелина си Велика не се погаждаше: тя беше вятърничаво момиче; облече се по градски, острига косите си. Г. Райчев, ЗК, 148. Архимандрит Стефан ма отведе в една пуста стая в конака.., извади едни ножички, с които ми острига брадата и косите. З. Стоянов, ЗБВ III, 198. — Учителю, ти ли си? Какво щях да направя? — Щеше да ме удушиш. — Прощавай, взех те за турчин. Ти си хвърлил вече калугерските дрехи. Остригал си и брадата. Не можах да те позная изведнъж. К. Петканов, П, 44. Я викни, та‑

те, бербере, / косата да ми острижат / и чомбаз да ми оставят. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 191. // Стрижа, подрязвам, изрязвам изцяло вълната, козината на животно. Отчаян, бащата остригал руната на своите осемстотин овце и с вълната запушил извора. П. Делирадев, В, 153. Цяла зима овцете зимуват в полето до пролет; тогава им остригват вълната. С. Шишков, ЖБ, 22. остригвам се, острижа се страд., възвр. и взаим. Хамди след часовете отива да си спечели сам за дрехи, за тетрадки. Той и със своите пари ще се остриже тия дни. Л. Александрова, ИЕЩ, 192. — Нещо ти се клати на главата [каскетът] — изръмжа полицейският през зъби. — Остригал съм се, затова! Когато съм с коса, ми е таман. Ем. Коралов, ДП, 71.

◊ Да острижем жабата. Диал. Нищо няма да направим, нищо няма да получим. За вълна тръгнал, остриган се върнал. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който не само не е постигнал желаното, но е бил и ощетен.