ОСТРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСТРИЀ, мн. ‑та и (рядко) ‑ия̀, ср. 1. Тънка, остра част на върха на меч, копие, кама и др. Един меч, от чието острие капеше кръв и излизаше топла пара, полетя във въздуха ведно с десницата, която го държеше, отсечена до лакета. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Левски го застигна, сграбчи го за рамото.. Слугата не престана да крещи. Ръката, що държеше камата, замахна и острието се заби в гърдите на момъка. Ст. Дичев, ЗС II, 635. Бихме се. И всеки път, когато защитеното от предпазителя острие на шпагата опираше до тялото на Караибрахим, виждах как то потъва в него. А. Дончев, ВР, 258. Ковачът закали и източи секирите, направи стотици стрели с железни острия. М. Марчевски, П, 33. // Изтънена и заострена връхна част на нещо. Той дочете писмото за стотни път може би, сложи острието на молива между устните си, сви вежди в дълбоко напрежение и си остана тъй — унесен в мили и тъжни спомени. Г. Караславов, Избр. съч. I, 106.
2. Острата страна на брадва, нож, сабя и др. Не успя и да приклекне, когато войскарят запокити ножа си по него.. Усети само, че острието парна рамото му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 183. Бай Григор изважда от джоба на брича си черен бръснач, разтваря го внимателно и заглажда острието му върху дланите си. С. Сивриев, ЗСБ, 235. Във въздуха проблесват остриетата на саби, дрънчат кавалерийските шпори и точно в четири часа и тридесет минути еква призивният глас на командуващия поручик Шаранков:"Напред, момчета!" К. Странджев, ЖБ, 140. Ала още в зори денят подема пак своя ритъм на спокоен и упорит труд.. Блясват тук-там острия на размахани коси. К. Константинов, ПЗ, 148. Секирата ще се стовари с цялата си тежест, острието ѝ ще падне върху последната връзка на дървото с корена, един ек, един трясък и старото дърво.. ще падне. СбЗР, 31.
◊ Нож с две остриета. Разг. Нещо, което може да въздейства и благоприятно, и лошо, да бъде и полезно, и вредно. Да, известно ми е това лекарство, но все пак то е нож с две остриета. Затова аз съм на мнение да се спре лечението с него. Ст. Даскалов, ЕС, 298. — Умът се развива, естествено, мозъкът увеличава своето абсолютно тегло, увеличава се броят на мозъчните клетки. Но според Кавендиш това е нож с две остриета. Като се разраства, той започва постепенно да потиска своите естествени стимули. Чувствата, да речем. П. Вежинов, БГ, 159.