ОСТРИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРЍЛО, мн. ‑а̀, ср. 1. Остар. Острие, острец. Запретнал ръкави младежът и завъртял брадвата. Храс, храс, храс... Почнал от заранта, а до обед още му се опирал борът, изпъвал жилестата си кора, забивал чеповете си в брадвата, наранил и острилото. Ст. Станчев, ПЯС, 110. Той стана, взе косата.. и с малкото чукче захвана да клепа, да изтънява притъпеното ѝ острило. Т. Влайков, Съч. III, 6. И заиграле ножовете.. и топлата кръв, която течала по острилата им, като по улей, сипела са над главите на жертвите, като дребна роса. З. Стоянов, ЗБВ III, 342. В някои търсища биле намерени стрели с каменни и с железни острила. Знан., 1875, бр. 5, 69.

2. Уред за точене на нож или друго сечиво; точило. В тези магазини се намират всички видове преси и пресички.. най-разнообразни по вид и предназначение ножове, острила за тях. ЖД, 1968, кн. 3, 22.