ОСТРИНА̀

ОСТРИНА̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Острота (в 1 знач.). Като видеше спасено това момиче, острината на неговата собствена мъка сякаш намаляваше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 28. И десет и дванадесет крака ако е заринат под снега бедният пътник, то кучетата, с острината на обонянието си, откриват го. П. Р. Славейков, СК, 75.

2. Острие. Гърдите на Михалаки щяха да бъдат прободени, ако не бе изскочил из вратата и ги затворил след себе си: острината на ятаганът потънала във вратата. Ст. Ботьов, К (превод), 147.

Списък на думите по буква