ОСТРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСТРЍЦА1 ж. 1. Трева с остри, бодливи листа; острика. Carex. Върху напуканата крайбрежна тиня се люлееха при всеки полъх на вятъра бухналите кичури от жилави острици и див джоджен. П. Бобев, ЗП, 42. В горските мочури са разпространени специални мочурни асоциации с преобладаване на блатни треви — острици. М. Тошков и др., НР, 22.
2. Само мн. Бот. Семейство многогодишни (рядко едногодишни) тревисти едносемеделни растения. Cyperaceae.
ОСТРЍЦА2 ж. Вид паразитен червей в червата на човека (най-често в детска възраст). Enterobius vermicularis. Кръгъл червей, който паразитира в човека и особено в децата, е острицата. Тя има устройство, подобно на детската глистя, обаче е значително по-малка — стига до 10-12 мм. Зоол. VI кл, 27. Ентеробиозата е най-разпространеното опаразитяване при децата. Причинителите.., наричани още острици, представляват малки бели кръгли червейчета с дължина от 3 до 15 мм със заострени краища. К. Рашков и др., ДБ, 198. Остриците паразитират в горната част на дебелото черво и в цекума. Л. Митов и др., ВБ, 312.