ОСТРИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТРИЧКО. Нареч. от остричък. Имаше и прави думи, дето ги каза, но ги каза остричко. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 215. Виловски го поизгледал малко остричко през своите сини очила и полуочуден попитал турчина за какъв баща го пита. М. Георгиев, Избр. разк., 192. "Сичкото това е право, само че е остричко и безсолничко изказано". С, 1872, бр. 33, 263.