ОСТРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТРОВ м. 1. Част от суша, заградена отвсякъде с вода. Морето беше тихо и гладко, като застинало стъкло.. Само в подножието на Тасос то беше тъмно.., защото там дълбоко се оглеждаха високите планини на острова. Й. Йовков, Разк. II, 54. По средата на реката се виждаше малък остров, обрасъл с буйна трева и стари върби. К. Калчев, ДНГ, 97. Насред Дунава един остров, покрит с нисък върбак, туряше своето зелено петно в тихото огледало на реката, като я делеше на два ръкава. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 47. Бреговата линия [на Черно море] не е много разчленена — има малко заливи и незначителен брой острови, които са .. разположени близо до брега. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 5.

2. Прен. Място, участък, който се отличава от околната среда. Минаваме край тъмнозелени борови гори, в чиито сенчести дълбочини се белеят острови от снега. Н. Фурнаджиев, МП, 54. Наклонените ливади изглеждаха отдалеч светлозелени, но когато приближихме, виждаше се, че целите са жълти от жълт равнец, с виолетови острови всред тях. А. Дончев, ВР, 136. // Прен. Нещо, отделно, обособено, различно от заобикалящите го неща. Той знае.., че тоя остров от мюсюлмански свят е обиколен от български населения. Ив. Вазов, Съч. ХII, 114.