ОСТРОВИТЯ̀НИН

ОСТРОВИТЯ̀НИН, мн. островитя̀ни, м. 1. Жител на остров. Строен, красив, изтънчен в обноските, той притежаваше всички видими качества на островитянина, какъвто и всъщност беше, тъй като бе роден на Кипър от родители помохамеданчени гърци. Ст. Дичев, ЗС I, 19. То [хлебното дърво] има таквози огромно значение в живота на островитянина, каквото и житото в нашия. Ч, 1872, кн. 13, 630-631.

2. Човек, обикн. от островно население, изостанало в интелектуално и културно отношение поради откъснатост, отдалеченост от цивилизованите райони. Аз имам право да кажа, че видях почти всичките племена на света и техните изделия, но право ви казвам, че най-дивите островитяни плетат много по-деликатни рогозки от нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 57. А още по-характерни са танците на сегашните примитивни народи: южноафрикански негри, австралийски и южноамерикански туземци и островитяни из океанските острови. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 263.

Списък на думите по буква