ОСТРОВРЪ̀Х

ОСТРОВРЪ̀Х, ‑въ̀рха, ‑въ̀рхо, мн. ‑въ̀рхи, прил. Който е с остър, заострен връх. Много красива е и дървената църква, която с островърхото си кубе наподобява западните католишки църкви. Г. Белев, КР,

110. А ето, че откъм плета и от клонака на повалените дървета забръмчаха десетина островърхи стрели. О. Василев, ЗЗ, 72. Между тези три ръкави се простира един странен земноводен свят от блата и върбови гори, през които рибарите водят островърхите си лодки. ПрН, 1935, кн. 8-9, 130. Вечерникът, който повяваше тихо откъм яза, клатеше дългите островърхи пепеливи листа на върбите. Ц. Гинчев, ГК, 90. Дълбоко в ниското шумят бистри потоци, а на самия фон на небето се откройват като чудни декори островърхи скали и величествени гори. ВН, 1955, бр. 190, 4.

Списък на думите по буква