ОСТРОВЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТРОВЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от остров; малък остров. Бреговете [на Дунава] са обкитени тук-таме с върбови горички, а виждат се по средата и малки песъчливи островчета. Д. Немиров, КБМ, 120. Само ридът над реката запази на плещите си липовата гора, а навсякъде другаде по мерата останаха островчета от липи. Ст. Даскалов, СЛ, 5. И се наслаждавахме като гледахме морето и хубавите му островчета и амфитеатралния азиятски бряг с високия Олимп, който се виждаше отдалеч. Св. Миларов, СЦТ, 56.