ОСТРОЕЗИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРОЕЗЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Язвителен, саркастичен, с остър език. Той [Димчо Дебелянов] обичаше веселбите, приятелските гуляи и тогава биваше неизчерпаемо духовит и остроезичен. К. Константинов, ППГ, 153. С една дума, Ганчо Краев винаги е бил изоставен на произвола на читателите. А те, сиромашките, го четат и си мислят: какъв е разговорлив.., какъв е остроезичен! Ст, 1969, бр. 1199, 2.