ОСТРОЗЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРОЗЪ̀Б, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с остри зъби; острозъбест. Страшните острозъби, малки и големи хищници, дебнеха ден и нощ преследваните животни. О. Василев, ДГ, 9. Не можеш да си измиеш ръцете в реката: ято острозъби риби те чакат, за да ти изгризат в миг пръстите. М. Вълев, ПСС, 44.

2. Който е с остри зъбери; острозъбест. Отминаха още един завой на пътеката — и пред тях се разстла широка лъка, равна и зелена, странно хубава, като мираж сред тоя хаос от острозъби сиви скали. Х. Русев, ПЗ, 188.

3. Който е с остри зъбци. Отстрани на кобилицата са закрепени шарнирно двата избутващи палеца, които влизат в зацепление със зъбите на острозъбото колело. Ем. Чичов, В, 59.