ОСТРОКЛЮ̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Остроклюн. И дивия кос.. е обичния другар на неговите блянове. Този остроклюв кос е съзнанието му. П. П. Славейсов, Събр. съч. V, 231-232.