ОСТРОНО̀С

ОСТРОНО̀С, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е със заострен, издължен нос. На седмото място [в автобуса] по чехли и с тиролска рокля седеше пълногръда и остроноса жена. П. Незнакомов, ХР, 66-67. Лицето ѝ бе слабичко, остроносо, чертите ѝ фини, светлите ѝ коси се спускаха на гъсти кичури. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 83. Въглищарката роди пет слепи, почти голи лисичета, прилични на остроноси мишлета, които трябваше да топли денонощно с тялото си. Ем. Станев, ПЕГ, 93. Да завърже на входа кожа от носорог, опъната на бамбукови пръти. Така през нощта няма да влиза малката остроноса лисица. Гр. Угаров, ПСЗ, 299.

2. Прен. Който има заострен връх, край. Очите му жадно срещат плаващите към брега рибарски лодки, въображението ги превръща в чудни остроноси кораби, изпънали огромни платна. Б. Трайков, ВО, 17. В стъклата на витрините се отразиха нашите смешни, тъпоноси, олющени обуща точно пред елегантните модерни остроноси обувки. Бл. Димитрова, ПКС, 255. Рибари, закотвили черните си остроноси лодки сред дълбоките дунавски води, спускат грижливо дълги кърмаци. П. Здравков, НД, 12. Той [Харалан] поотслабна от безсънието, но стана по-жив, някак си по-угледен.. Смени овнешкия си калпак с каскет, обу меки ботуши, а остроносите си калеври захвърли под кревата. А. Гуляшки, СВ, 324.

Списък на думите по буква