ОСТРОТА̀

ОСТРОТА̀ ж. 1. Само ед. Качество на остър. Остротата на бръснача се изпробва, като острието му се приближи леко към наплюнчен пръст или като се среже един косъм. Г. Георгиев и др., ФПБ, 152. При повреда на първичните зрителни полета болният започва просто "да вижда лошо", отслабва остротата на зрението му. Псих. Х, 46. Спасова ме погледна, приближи се, седна на чина до мене. Гласът ѝ загуби остротата си, стана отведнъж мек и добър: — Защо не ми каза? Защо не дойде при мен? В. Бончева, АП, 119. Погледът ѝ изпод тъмните, доста дебели вежди изглеждаше светъл, ясен и дори остър, но тая острота се смекчаваше от естествената червенина по бузите ѝ. Д. Талев, ПК, 185. Един човек, когато остане без поколение, узрява. Не ме прекъсвай. У него и усетът, и чувството, и мислите добиват по-голяма острота. По-голяма яркост. В. Ченков, ПС, 74. Нощната умора, напрежението и плачът на птиците отново разстроиха момчетата. Но болката бе позагубила своята острота. С. Чернишев, ВМ, 10.

2. Обикн. мн. Саркастични, язвителни думи, изрази. Младите хора пиеха буйно и приказваха буйно. Те си разменяха остроти и говореха с полудуми, така както си говорят познати от години интелигенти. П. Вежинов, ДВ, 57. Между нас, българските първенци, и агите седи каймакаминът Хашим ефенди и току се върти: ту към нас, за да отбие някоя острота или да приеме подсладата на някой готов комплимент.., ту ще се наведе до ухото на някой от агите да му пришепне някоя дълбокомислена приумица. П. Росен, ВПШ, 51. Той не ѝ хареса, защото шегите му бяха много смели.. Оскърбена малко и потисната от собственото си държане — не трябваше да се смее на остротите му толкова високо — тя реши да си отиде вкъщи. Д. Димов, Т, 3-4. Даровитите французки писатели.. нападале с ядовити остроти против духовенството и аристокрацията. С, 1872, бр. 46, 368.

Списък на думите по буква