ОСТРОУМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРОУ̀МЕЦ, мн. ‑мци, м. Разг. Остроумен, духовит човек; остроумник. Все пак между шегобийците, писачите на анекдоти и остроумците се намират и такива, на които веселите работи доставят голяма радост, по-голяма даже отколкото на техните слушатели. Р, 1926, бр. 225, 3. Кой беше казал, че единственият начин да се освобождаваме от пороците е като им се отдаваме? Все едно, от остроумци човек не може вече да се размине на тая планета! Л. Дилов, Т, 111. Този извънреден влак, който обслужваше само миньорите от околните села, минаваше два пъти в денонощието по тая линия.. Веднъж някой остроумец и веселяк го бе нарекъл на шега "Миньорката" и оттогава тъй си и остана това прозвище. Ив. Мартинов, М, 55-56.