ОСТРОУ̀МНИЧЕНЕ

ОСТРОУ̀МНИЧЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от остроумнича. И тук подир него върви Ботйов, особно със своите "Писма от небето", в които за пръв път с българската реч се правят сполучливи опити за поетическо остроумничене. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 207.

Списък на думите по буква