ОСТРОУ̀МНОСТ

ОСТРОУ̀МНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от остроумен. Едва ли не са станали като белег на остроумност подигравките и нелепите подмятания относително еманципираните жени. Р, 1926, бр. 229, 3. Когато прочете читателят .. това писмо, тогава ся надяваме, ще припознае, че таквози нещо може да бъде плод само на женската остроумност. Кр. Пишурка, К, 131. Веждите на българина са твърде големи.. В лицето му са съгледва често необикновена интелигенция (остроумност). Ч, 1875, кн. 8, 375-376.

Списък на думите по буква