ОСТРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀СТРЯ, ‑иш, мин. св. о̀стрѝх, несв., прех. 1. Правя върха, края на нещо остър, тънък. Бай Винчо бе разпрегнал катърчето под сянката на едно дърво. Сега клечеше до задното дъно на каручката и остреше с брадва къси ръбести колчета, които щеше да забива по трасето на новото шосе. Г. Мишев, НЖ, 14. — Няма го [ножчето] и това е то — отпусна ръце той. — Да не би да си го забравил вкъщи? — подметна му Тинчо. — Не. Преди малко Семо си остри молива с него. П. Проданов, С, 106. — Ти знаеш ли как си острят ноктите котките — драпат на вълнен парцал. В. Ченков, ЗХ, 87. Той [арабският кон] цвилеше постоянно
из път, а тука само хриптеше и, като си гризеше юздата, пенеше се като глиган, кога си остри зъбите за борба. Ц. Гинчев, ГК, 147.
2. Правя острието на нещо (нож, сечиво и под.) да стане остро, тънко. На следния ден Илия стана късно.. Когато влезе в кухнята, баща му остреше с пила старата брадва. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 123. За всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни.. Ала наред с това.. деляха мъжете, които да пазят пътеките, чистеха пищовите си и остреха ножовете си. А. Дончев, ВР, 194. От огъня наскачаха хусари и оградиха дошлите, други само повдигнаха главите си.., а двамина остреха с каменен брус мечовете си и ги клепеха. Ст. Загорчинов, ДП, 316. Два бракя на друм седеа / седеа, сабли остреа, / та па си двама думая: / "Кога си по друм пойдеме, / що си най-напред сретнеме, / него да си погубиме — / саблите да обидеме". Нар. пес., СбНУ ХLIV, 234.
3. Прен. Остар. Правя по-чувствителен, по-възприемчив, повишавам активността на нещо (обикн. сетиво, ум, мисъл и под.); изострям. То [механическото учение] може за време и, разбира се, не за много време да ся види уж, че остри ума, но като няма на око нечто твърдо и по-високо.. то и не може да принесе никаква трайна облага. Й. Груев, СП (превод), 263. Домашната грижа остри мисълта ти, а страхът я поврежда и ослабва. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 51. Той глядал да си приучи възпитаниците да ся облегат и надяват на себе си.., а за себе си оставял само да ги води за ръка.., да им дава сърце и да ги остри на работа. Й. Груев, СП (превод), 249.
4. Прен. Остар. В съчет. с език. Изразявам се по-рязко, язвително, остро. И тъй — напред, братя и сътрудници, напред в широкото и неразработено още поле на народната наша книжнина, без да са стъписваме назад, от онези, които си острят езика срещу нас, водени от страст и от злоба. Т. Шишков, В, V-VI. Я си събирайте ума, спомнете що сме направили за вас / тогаз язика си острете да бращолеви срещу нас, / или защото си отворихме очите, / та бързате по-скоро да ни заслепите. СбДЧ, 173. остря се страд. Освен топовете в арсенала се поправяше всякакво оръжие. Сглобяваха се раздрънкани или ръждясали пушки и пищови, остреха се саби. Л. Стоянов, Б, 103. На детето тогава [при растежа] без друго трябува пресен въздух: тогава на отворено, под сине небо, му ся остри заедно и окото, та ся възпира късогледството. Й. Груев, ММ (превод), 114. И най-прост и малоучен чловек трябува да ся остри, за да му усеща сърце что е длъжен. Й. Груев, СП (превод), 254.