ОСТЪРВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТЪРВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от остървя като прил. Остар. и диал. Настървен; ожесточен, озлобен, яростен. Блесна надежда в очите на хана и остървен се хвърли той с гол ятаган в ръка срещу войводата. П. Спасов, ГЛЗЗ, 31. Ето белите им [на вълците] остри зъби, още малко и ще се забият в месата му, ще почнат да ръфат и очите им, тия светещи остървени очи — ще го разкъсат. Д. Спространов, С, 261. Като остървена тигрица, Лила скочи и се хвърли към него. Г. Стаматов, Разк. II, 165.