ОСУША̀ВАМ

ОСУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; осуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да изсъхне; изсушавам, пресушавам.

Като осуши блатото и като пресече и разчисти горите, земледелецът не може да каже, че е свършил вече своите роботи. Знан., 1875, бр. 16, 249. За да осуши ниските места в града, той прокарал широк подземен канал. Н. Михайловско, РВИ (превод), 197. — "Нани ми, нани, мужко детенце .. Дъжд ще удари, окъпе ще те, / слънце ще грейне, осуши ще те, / до ще кошута, подои ще те." Нар. пес., СбВСт, 771. осушавам се, осуша се страд. Конопът и ленът ся изваждат из водата, осушават ся, дръстят ся. Ив. Богоров, ВУБЕ, 4.

ОСУША̀ВАМ СЕ несв.; осуша̀ се св., непрех. Остар. и диал. Изсъхвам, изсушавам се. А когато ся събрала всичката вода в определените ниски места, землята ся осушила, а человеците и животните излезнали из ковчега. Г. Йошев, КВИ, 7. Семято, что е паднало на дъното, изцеди ся през кърпа, па у хладна стая ся разпростре, за да ся осуши и през пят деня все ся бърка. КН 6, 22. През септемврий, на хубаво время е: кога в начало от тоя месяц ся видят много летящи звезди, ако не пада роса или ако веднага ся осушава. Лет., 1871, 11.

Списък на думите по буква