ОСЦИЛОГРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЦИЛОГРА̀Ф м. Електр. Електронен измервателен уред с визуален изход (като лъчева тръба), предназначен за наблюдаване формите на бързо протичащи електрически колебания, предимно периодични. Изменението на силата и посоката на тока, т. е. на неговия характер може да се наблюдава посредством специален уред, наречен осцилограф. Физ. ХI кл, 4. При записване на разпространяващата се биоелектрична вълна на електронния осцилограф се полу‑

чава така наречената двуфазна крива. Г. Дечев, Б, 22.

— От нем. Oszillograph.