ОСЪДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЪ̀ДА ж. Остар. Присъда. По-малко познато е обаче, че едновременно с Априлова, Петър Сапунов и Селимински се явяват защитници на други две мнения, които в "Денница" се подлагат на строга и справедлива осъда. Ив. Шишманов, Издбр. съч. I, 382. Не е живот осъдата на казан, — / да работим за своето нещастье. П. Р. Славейков, С, 5. Аз не исках тука ни един весел час, а тамо бях готов на вечна осъда, ако бях престъпил заклетвата си. Ч, 1871, бр. 23, 724.