ОСЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЪ̀ДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от осъдя като прил. 1. Който е получил присъда, съдебно наказание, като провинен. Набраната мъка сякаш ѝ отвърза и сърцето и язика. А като че ли проговори в душата ѝ и доловено горчило в дома на осъдения кмет, у когото живееше. А. Страшимиров, К, 17. Най-повече в неделен ден той ся грижяше за осъдени престъпници. Й. Груев, ССП (превод), 225. До тоя час.. още не е потвърдена новината как са е случило с осъдения на смърт султан. НБ, 1876, бр. 2, 6. // Който е свързан с получаването на присъда, на съдебно наказание. Противната страна, която е спечелила

съдбата си има право да си получи от осъдената страна заплатените даждия за протестите, за тъжбите и за решенията. ДЗОИ I (превод), 224.

2. Който е обречен, за когото е отредена неизбежна участ, съдба. Тя [Ирина] бе осъдена душа, изхабено същество от стария свят, който загиваше. Д. Димов, Т, 686. Селото ще бъде потопено в дълбоките залени води на езерото.. Лек син дим като тамян се носи над осъденото село. З. Сребров, Избр. разк., 208.

3. Като същ. осъден<ият> м., осъдена<та> ж., мн. осъдени<те>. Обикн. членувано. Осъден човек. Но понякога осъденият не се съпротивляваше и доброволно протягаше ръцете си да бъдат вързани. Д. Димов, Т, 319. Докторите имат своя философия, която ги успокоява. "Ние изцеряваме ония, които са способни да бъдат изцерени: на осъдените душа не можем да дадем." Ив. Вазов, Съч. IХ, 76. Там [в пещерата], в закрито носило, относяли осъдената на смърт. Н. Михайловски и др., ОИНС (превод), 261. Имената на осъдените са обнародваха също и у в. "Дунав". Има още мнозина затворници, които не са извадени на съд. НБ, 1872, бр. 13, 52.

— Друга (остар.) форма: осу̀ден и осуждѐн.