ОСЪДЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЪ̀ДЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Осъден човек. В единичните килии на затворничеството осъденикът е слушал само сърдитите вълни на Нева. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 111. И съдът на филистерите всеки ден го осъжда на смърт. Но има осъденици, които куршум не лови. А когато такъв осъденик прогонят от родния му край, той бива приеман с почести на чужбина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 198. "Най-после аз реших, самотен и неуязвим притежател на едно безплодно знание, да го занеса в помощ на осъдениците на земята, да разкрия неговите чудеса за тяхната гаснеща надежда". Ас. Златаров, Избр. съч. III, 36. Бесилото беше поставено преди малко. А щом осъденикът пристигна, джелатинът тури, точно под примката отдолу, един вид подложка, на която жертвата имаше да ся възстъпи. П. Р. Славейков, ЦП IV (превод), 157.