ОСЪ̀ЖДАМ

ОСЪ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; осъ̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. За съдебен орган — признавам някого за виновен и му определям наказание. Същата година попада в ръцете на полицията — осъждат го на доживотен затвор. Г. Караславов, ПМ, 100. Вие го осъдихте там за разбойничество и го осъдихте на седем години затвор в окови. Ив. Вазов, Съч. ХII, 112. След три месеца съдът осъди Първана да бъде обесен на големия мост за това, че той не щял да са признае. Л. Каравелов, Съч. II, 158. Но тиранът люти да убий духът / една заран Левски осъди на смърт! Ив. Вазов, Съч. I, 173.

2. Давам някого под съд, образувам дело срещу някого. — Има си канален ред в тая държава, има си канална мрежа, дето ще го реши кога и как да те осъдиме, а сега-засега ние като твои комшии само наминаваме да те предупредим. Ал. Томов, П, 52.

3. Изразявам неодобрението, възмущението си от някого, от постъпките, поведението на някого или от нещо; порицавам, заклеймявам, не одобрявам, укорявам. — Понякога ми минава мисъл да напусна Тодора само заради това [бездетството] .. — Брате, ще търпиш, друго не ти остава! Тука ще те осъдя. Не мисли, че Бог наказва само жената. К. Петканов, БД, 159. — Аз ви не осъждам, и никой умен човек: любовта е дар божий, без любов не се живее. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 132. Ала никой не може да ми затвори устата да не казвам онова, което виждам, да не осъждам лошото. Т. Влайков, Съч. III, 87. То [християнството] допадало на народните маси, защото християнските проповедници осъждали богатството и потисничеството. А. Данов и др., ИСС, 245. Но хората не прощават... А защо? Аз живея не за хората, а за себе си. Но тие осъждат оние, които са не покоряват на обществените приличия и осмиват, аз са не боя от никого и няма за какво да са срамувам. Л. Каравелов, Съч. VIII, 90.

3. Отреждам някому нещо като неизбежна участ, наказание; обричам. Нова легия без истинско покровителство на румънското правителство! Защо? Само за да бъдем независими в действията си? Не, секретарят не можеше да одобри такова едно решение, което рискуваше да осъди съществуването му на нови дълги дни нищета. Ст. Дичев, ЗС, 406. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. За да заслужи смирение, би осъдила на нови мъки своята собствена душа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 64. осъждам се, осъдя се страд. Като бръкна [войводата] в кожената си чанта, той извади една хартия, разгъна я и прочете извадка от протокола на революционния комитет, с който се осъждаше на смърт. Д. Фучеджиев, Р, 186.

ОСЪЖДА̀М СЕ несв.; осъ̀дя се св., непрех. Укорявам се, обвинявам се за постъпките, поведението си. — Славка не плачи! Огорчих ли те с моята любов?.. Като жалък роб се унижавах, кълнях себе си, осъждах се и жалко се разкайвах. Елин Пелин, Съч. I, 140. И вниманието ѝ неволно се съсредоточи върху Бръмбазъкова. В негово лице тя неволно съзря спасителя на тяхното семейство и се осъди за държанието си към него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 98.

Списък на думите по буква