ОСЪЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЪ̀ЖДАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от осъждам и от осъждам се. Илка с рядка твърдост понася осъждането и затварянето на мъжа си. С, 1951, кн. 2, 174. Не едно, не две имена можаха да се изредят на хората из рода на дядо Слави, Рачо Самсара и Кръстан касапина, но докато и те и подобните им.. будеха съжаление, осъждане или неодобрение, имаше един човек между тях, едничкото име на когото можеше да докара усмивка и на най-начумереното лице. Й. Йовков, ПК, 35. Ако твоя милост има свой собствени мозък и свои убеждения, то всичкото чорбаджийско блато ще да повдигне против тебе кръстов поход. Ни едно твое мнение.., ни една твоя крачка няма да преминат без псувни, без обвинения, без осъждания. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 209.