ОСЪЗНА̀ВАМ

ОСЪЗНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; осъзна̀я, ‑а̀еш, мин. св. осъзна̀х, прич. мин. страд. осъзна̀т, св., прех. Напълно съзнавам, разбирам нещо. Мама не дойде веднага при мене. Остана оттатък — навярно чакаше да се поуспокоя и сам да осъзная колко е лоша постъпката ми. П. Славейков, МСК, 12. — Горко ви, люде, събрани от една трапеза, но разделени от щение за пари, власт, жени и слава!.. — Нещастни сте, че звънът на монетите ви допада повече от птичия хор, дважди по-нещастни, че цъфналият нар не радва окото ви и трижди нещастни, че не го осъзнавате. Й. Попов, БНО, 34. Като се обърна към другия ъгъл, където Елена бе коленичила и превързваше един болен, Найден изведнъж осъзна, че бе дошъл тук не за брата си, а за да срещне нея. В. Геновска, СГ, 385. Волята предполага човек да осъзнава своите чувства, да ги преценява и да ги владее. Псих. Х кл, 1951, 147. осъзнавам се, осъзная се страд. Тези неща не се разказват. Те трябва да се осъзнаят, да се доловят, да се почувствуват. В. Райков, ПВ, 27.

ОСЪЗНА̀ВАМ СЕ несв.; осъзна̀я се св., непрех. 1. Идвам на себе си, свестявам се. Тя тръгна към университета, но скоро разбра, че няма никакви сили да слуша лекции.. Продължи бавно нататък, не усети как е стигнала в парка. Най-сетне се осъзна на

някаква пейка край малкото езерце. П. Вежинов, НБК, 251.

2. Преценявам, възприемам реално; разбирам, схващам, съзнавам. Аз избухнах и нарекох Игнатов нахал.. Когато се осъзнах, беше вече късно. П. Незнакомов, БЧ, 73. — Човек се и заблуждава — каза меко Максим и дигна леко дланта на дясната си ръка, — но както се е заблудил, така може и да се осъзнае... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 376. — И така, ние прощаваме вашите нарушения, защото се осъзнахме навреме. Д. Вълев, З, 174.

Списък на думите по буква