ОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осѐя, ‑ѐеш, мин. св. ося̀х и осѐях, прич. мин. св. деят. ося̀л, ‑а, ‑о, мн. осѐли и осѐял, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прич. мин. страд. ося̀т, ‑а, ‑о, мн. осѐти и осѐян, ‑а, ‑о, мн. ‑и, св., прех. С предл. с. Покривам, посипвам някаква повърхност с множество (обикн. дребни) неща; осейвам. Костадин погледна в краката си измачканата трева, осята с листа от зарзалата. Ем. Станев, ИК I и II, 169. И ето ги полк подир полк от девета / дивизия турска на бяг се предават, / осяват полето с ранени, захвърлят / топове и пушки и раници тежки. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 102. Не, приятелю! Няма в града философ! / Няма тук знаменитост такава! / Няма тук звезди освен тия, / дето нощем небето осяват. Ив. Радоев, Худ. С I, 320. Те носят се възбог, / след тях деца се тирят по полето, / осяно със синчец. К. Кристов, ЧБ, 47. осявам се, осея се страд.

ОСЯ̀ВАМ СЕ несв.; осѐя се св., непрех. Покривам се с множество (обикн. дребни) неща; осейвам се. Друга каменна вълна е Хълмът на перуниките. Наричат го тъй, защото напролет се осява с жълти, лилави и сини перуники. П. Славински, МСК, 87.