ОТ

ОТ предл. 1. За означаване на място като изходна точка на някакво действие или движение в определена посока. От кулата излезе конник и препусна бързо по кривули‑

чещия път. Ст. Загорчинов, ДП, 297. Дядо Костадин изнесе от хамбара няколко крини пшеница. К. Петканов, СВ, 206. От близкото село се носеше набожен ек на камбана. Елин Пелин, Съч. II, 82. Като се дръпна от прозореца, Младен пак запя. Д. Немиров, Д, 145. Две светли сълзи се отрониха от очите ѝ. П. Льочев, ПБП, 72. — Връщах се вчера с трамвая от Княжево. Ив. Вазов, Съч. IХ, 16. Изфръкнале два сиви галъбе, / изфръкнале от Будина града, / та паднале в бошняшка земя. Нар. пес., СбВСтТ, 251. // За означаване на място като начална точка, спрямо която се измерва, определя някакво разстояние. Полицейският участък беше на петдесетина разкрача от Димовия дом. Ив. Вазов, Съч. ХII, 124. Като измина няколко километра от града, Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. III, 164. Немските коли бяха вече на петстотин метра от могилата. Д. Димов, Т, 613. Село Литаково се намира на двучасово разстояние от Орханието. С, 1872, бр. 40, 317. С нареч. далеч, далече, далеко, недалеч, недалече, недалеко. Филип си намери място далеч от оркестъра. Ем. Манов, БГ, 89. Старата спиртна фабрика.. стърчеше самотно недалеч от града. П. Здравков, НД, 6. С предл. до: от... до.. . За означаване на началото и края на някакво разстояние в пространството. Заблуденото куче непрекъснато сновеше от гаража до дворната врата. Д. Кисьов, Щ, 288. Във времето на руския княз Рюрика България е съществувала вече в пълното свое величие и слава от пределите на Моравия до Черно море. НБ, 1876, бр. 12, 46. Я дай, Божне ле, темна мъгла / от небето до земята. Нар. пес., СбГЯ, 158. С две еднакви съществителни, свързани с предлога до от... до.. . За означаване пределите на пространство, в което се намира нещо или се извършва някакво действие. — Две хиляди декара гора имам, и каква гора — от край до край дъб! Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. Вардар е дотекал. / От брег до брег бие. Нар. пес., СбНУ VII, 32. ● Разг. С предл. сред. Куриерските групи.. се завърнаха от сред път, донасяйки, че всички пътища и пътеки са блокирани. К. Ламбрев, СП, 209. Остар. и диал. С предл. при. — Защо плачеш, бре? — извика от при моста голямото момче. Т. Влайков, Пр I, 54. От при тенджерата хекимбашията докопвал бастона и право при болника. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 70. С две еднакви съществителни, назоваващи място, свързани с предл. на или в: от... на.. .; от... в.. .: За означаване, че действието последователно преминава от едно място на друго или от един предмет на друг от един и същ вид. Зяпам наляво-надясно и от улица на улица излязох на площада. Ал. Константинов, БГ, 69. Птиците запрелитаха от дърво на дърво — да търсят удобни клонки за нощен приют. Х. Русев, ПС, 158. Станко нетърпеливо чакаше отговора на Павел и пристъпваше от крак на крак. П. Льочев, ПБП, 45. Песента беше проста.., но като новост тя се преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината. П. Р. Славейков, БП I, III. И той го помъкна от стая в стая. Цялата редакция видимо знаеше вече за неговото пристигане. Л. Дилов, ПБД, 97. Търговецът обикаляше от село на село.Пеперудата каца от цвят на цвят.Тръгне ли да пазарува, обикаля цялата чаршия — от магазин в магазин.

2. За означаване на място, където някой е роден, живее, пребивава, работи или където се намира нещо. Два месеца не беше валяло дъжд и селяните от Подгоре излизаха да правят молебен на полето. Елин Пелин, Съч. III, 89. — От кое си село? — обърна се той към дядо Матейко и взе да рови тефтера. Елин Пелин, Съч. I, 32. И незнайно защо го хваща внезапно тъга за родния край. За белите чисти ризи на девиците от село, за свежия мирис на пролетната трева в техния двор. З. Сребров, Избр. разк., 149. Братята се сговориха да яхнат най-добрите коне от бащиния си яхър. А. Каралийчев, ТР, 69-71. Родом съм от Варна.Гарнизонът от Пловдив провеждаше бойно учение. С предл. сред. Вътре в дома си тя нямаше чешма. Ходеше да носи с кобилицата чак от сред село. Ст. Даскалов, СЛ, 118-119. // За означаване на място, където обичайно се поставя, намира, стои нещо. Годеж е направил и нишан менува — / мома дава гердан от гърлото / и си сваля гривни от рукете. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 23. Дадох си и ризата от гърба. П. Р. Славейков, БП I, 114.

3. С предл. на и същ., означаващо посока или нареч. за посока. За означаване на посока или разположение на някого или нещо, обикн. спрямо друг обект или лице. Когато.. се изкачихме на един рът при село Кралец, пет часа нещо на юг от София, в хоризонта се изпречи една величествена планина. Ив. Вазов, Съч. ХV, 3. Подирих далечните непознати Кокосови острови.. На една по-подробна карта те лесно могат да се намерят в Индийския океан, югозападно от остров Ява. М. Марчевски, ОТ, 22. — Газѝ! — още по-високо и рязко повторих командата. — Господин поручик, ще се издавим! — обади се някой жално вляво от мен. П. Вежинов, НС, 50. Със същ. за посока и предл. на: от... на. За означаване на посоката, в която се извършва някакво действие. Небето над него беше чисто, много звезда пъплеше — неизбродимо стадо пъплеше все от изток на запад. Й. Радичков, СР, 38. Кометите са другояче планети.. Пътят и движението им много е неправилно; тия ся въртят навсякъде:.. от север на

юг, от изток на запад и прочие. Ив. Богоров, ВГД (превод), 403-404.

4. За означаване на причината на някакво действие, състояние или признак. Детето съвсем премаля от плач. Д. Талев, С II, 85. Зрителите примираха от смях. А. Каралийчев, В, 98. Дядо Никола плачеше от щастие. Елин Пелин, Съч. II, 160. Катя постоянно се смущаваше от погледите и от прекалената услужливост на Смрикарова. Ст. Чилингиров, РК, 38. Лицето на Славейко беше посиняло от гняв. П. Льочев, ПБП, 7. Обед е.. трябва да се яде. Имаме.. коприва с ориз. Дали не е вкиснала от жегата?. В. Бончева, АП, 21. Месец, месец, ясен месец, / що са, месец, често мениш? / А я една побелявам, / побелявам, йосторявам / от ядове свекървини. Нар. пес., СбВСтТ, 417. Прибра се вкъщи с мокра от дъжда коса.Задъхвам се от умора.Изтръпвам от ужас.Майка ѝ бе грохнала от старост.Опиянение от щастие. // Поради. Тя.. готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер.. То не беше от немотия, но Султана дълго бе живяла сиромашки живот.., но и сега.. не можеше да се поотпусне. Д. Талев, ПК, 15. Разишли ся от несогласие помежду си. Г. Кръстевич, БКн, 1859, ян.-юни, кн. 2, 184. Не забележаваме тия мгновения.., зачтото тия от бръзината си сливат ся в една точка. Й. Груев, Л (превод) 5.

5. За означаване на част от нещо или от някаква група, общност. Войниците даваха на кучетата от хляба си. Й. Йовков, ЧКГ, 27. — Дай и от виното, и от пържолите — замахна с ръка Димо. Д. Спространов, С, 143. Всеки от защитниците се биеше пред себе си. За него сражението се водеше само на малък отсек от стената, широк няколко крачки. А. Дончев, СВС, 646. В туй малко създание [мравката].. Бог е вложил една частица от вечността. А. Каралийчев, В, 125. Някой от войниците се засмя, опита се да се пошегува. Й. Йовков, Разк. II, 67. Загубих си копчето от сакото. В съчет. един от. Пристигнах в [бункера] "Зъбчето" един от първите. П. Вежинов, НС, 72. Книжнината съставяше един от главните му интереси. К. Величков, ПССъч. I, VII. Едно от основните задължения на нашето днешно литературно наследство е да се изработи правилно отношение към литературното наследство. Г. Цанев, СИБЛ, 5. // За означаване, че някой принадлежи към определено съсловие, институция, служба и под. Едновременно с Лазара бе избран за общинар и Таки Брашнаров, който също бе млад човек, но от чорбаджиите. Д. Талев, ПК, 25. Мющериите му бяха повечето хора от народа. Д. Спространов, С, 158. — Аз съм запасен генерал, пък и господин Потайников е също полковник от запаса! Св. Минков, РТК, 157. Към изхода на пристанището в сянката на големите тополи часовите от охраната пушеха и оживено коментираха нещо. Д. Добревски, БКН, 6. Дама от висшето общество. Депутат от Великото народно събрание. Политик от БЗНС.

6. За означаване на предмет, източник, от който се взема, отделя или произлиза нещо. Ако някой колибар слезе да поиска светена вода за един болен човек, ние измиваме две-три ребра от костите на апостолите и му наливаме вода в една чашка. А. Каралийчев, В, 6. Гной от рана в огън не се фърля, защото се силела раната. СбНУКШ ч. III, 199. Тиха песен или звук от пиано са достатъчни, за да смутят спокойствието на цял квартал. Ив. Мирски, ПДЗ, 126. Ако искаш да не ти урочасва детето, вържи му на капчето [шапчицата] краче от кърт, нокът от сърна, или пък някоя пара златна. СбНУ ХV, 62. Мойто либе болно лежи, / .. / Па поиска панудица, / панудица, що га нема: / посред лето от лед вода. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 133. Вино от лоза, мляко от коза. П. Р. Славейков, БП I, 71. Не слизай, Русо,.. / .. / дорде ти царя не даде / от тевницана ключове. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 74. Костилки от череши. Семки от тиква. Ядки от орехи. Листа от дюля. Звън от камбана. Удари от барабан. // Обикн. с числ. За означаване на отделен брой, екземпляр от някакво издание, поредица. — Като си отидете в България — замолихме ние, — бихте ли ни пратили по един екземпляр от вашата книга? Хр. Радевски, Избр. пр. III, 205. Изпращам ви последната книжка от "Духовна пробуда". Ив. Вазов, ПЕМ, 16. Дружеството.. печата петата и шестата книжка от "Периодическо списание" заедно, т.е. в една книга. С, 1872, 319.

7. За означаване на състав или съдържание на нещо. Всяка вечер [момичето] ме причакваше пред оградата на университета с букетче от карамфили. Р, 1926, бр. 211, 1. На работната маса на господин министъра стои едно снопче от пръчки с брадвичка в средата. — Страшно обичам тоя символ — каза господин министърът. Хр. Радевски, Избр. пр III, 159-160. Страхотна канонада разтърсва хълмовете, долината изригва облаци от бял прах. З. Сребров, Избр. разк., 187. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце. Ив. Вазов, Съч. Х, 95. Княжествената стража, която ся составлява от 25 000 пушки и топове, положила ся е в действена служба. Г. Кръстевич, БК, 1859, ян.-юни, кн. 11, 201. Нито мома пее, мамо, / нито ягне блее. / Най се ситно хоро друса, / хоро от вси моми. Нар. пес., СбВСтТ, 488. Комисия от експерти. Банда от терористи. Оркестър от самодейци. Цикъл от лекции. Запаси от руди. Колекция от марки. Резерв от храни. Система от знаци. Обр. Дъжд от куршуми. Градушка от камъни. Море от хора. Гора от знамена. Поток от коли. Порой

от клевети. С предл. по. Оставен на себе си при търсенето на сътрудници, Мутев се е виждал в чудо как да попълни дори малкия обем на книжките, две през месеца от по три коли. М. Арнаудов, БКД, 34. С предл. до: от... до. За означаване на пълния състав на някаква група, общност. Учениците от малките до големите взеха участие в спортния празник.Всички, от най-бедните до най-богатите в селото, подпомогнаха изграждането на селската черква.

8. За означаване на материал, материя, вещество и др., от които е направено или добито нещо. Тамръшлията имаше две кули, зидани от камък. А. Каралийчев, В, 169. Върху тъмния фон на гората брезичката се открои, като че ли беше изкована от чисто злато — всяко листенце жълтичка. П. Бобев, ЗП, 7. — Интересува ли ви английски плат от мериносова вълна в хубав десен? Д. Димов, ЖМ, 35. Направи си двете плитки — като две гранчета от коприна. Ст. Марков, ДБ, 102. — Момне ле, мари хубава, / що ми не думаш, не вярваш? / От мед ли ти са устата / или от невен очите?. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 157. От сяко дърво свирка не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 34. От сяко биле гозба не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 34. Гликозата се добива от царевица. Сок от портокали. Сладко от вишни. Чай от билки. Супа от коприва. Ръкавици от кожа. Пуловер от ангорска вълна.

9. За означаване на определен момент във времето или на период от време, от който нещо започва, съществува, или към който нещо се отнася. Днес те [чифликчийските слуги] навършваха времето, за което се бяха условили — кой за цяла година,.., кой за шест месеца, смятано от Гергьовден. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Градинката-кафене на стария арменец Хачик.. се пълнеше от най-ранни зори с ранобудни посетители. Д. Ангелов, ЖС, 82. По партизанската пътека стръмна / младежите от пролетес вървят. Бл. Димитрова, Л, 185. Създаванието на Българското княжество е следствие на дълга кръвопролитна война, следствие на Светостефанский мир от 19 февруарий 1878 г. Г. Бенев, БК (превод), 1. В настоящата година.. България претърпя ужаси, каквито от сътворения мира не са ставале. НБ, 1876, бр. 48, 189. Денят се познава от сутринта. Погов. △ Детето боледува от зимата. Държавен вестник от 10 май 1990 г. Спомени от детството. Сакат от рождение. Приятел от ученическите години. С предл. до: от... до. а) За означаване началото и края на определен период от време. Бедни селяни от тъмно до тъмно бъхтят на къра. Отеч., 1978, кн. 6, 18. Ние работим от сутрин до здрач, / ние работим в несгода. Н. Вапцаров, Избр. пр, 1951, 157. Завила са е света Мария / от Игнат до Колада, / доде да роди / млади Богу. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 25. Загинале са двамина братя, / два мили братя и мила сестра. / .. / Майка ги дири от обяд до пладне. Нар. пес., СбВСтТ, 381. Проклела я Божа майка: / "Ой та тебе, кукувичке, / да кукуваш от Гергьовден / от Гергьовден до Еньовден. Нар. пес., СбГЯ, 208. б) За означаване на период от живота на човека. Любихме се, Пене ле, галихме се / от мънинки до голями. Нар. пес., СбНУ VI, 24. Одил йе Стоян айдутин / от малък дори до голям. Нар. пес., СбНУ ХV, 29. От 14-годишна възраст до навършване на пълнолетие момчето е живяло в чужбина.

10. Обикн. с числ. и същ., назоваващо някаква част от времето. За означаване на отрязък от времето или на времетраенето на нещо, считано от неговото начало до момента на говоренето. От шест месеца антената ни на покрива се счупи и от шест месеца търсим кой да я сложи. Н. Каралиева, Н, 35. Кръчмата той държеше от четиридесет години. Елин Пелин, Съч. III, 17. Изведнаж аз познах това лице, което не бях виждал от трийсет години! Ив. Вазов, Съч. IХ, 16. От една седмица детето е болно и не ходи на училище.

11. С предл. на и повтарящо се същ., означаващо време (час, ден, месец, година и др. под.): от... на. За означаване на определени периоди от време, във всеки от които действието се извършва, проявява, става все по-силно или по-слабо или в по-голямо или по-малко количество. Лицето му [на Фердинанд] беше угаснало и хлътнало.. това бе покъртителния вид на човек, чиито сили отлитат от секунда на секунда. Р, 1926, бр. 221, 3. По лицето ѝ се появи бледа руменина, дишането ѝ ставаше от ден на ден все по-трудно и по-мъчително. Ал. Бабек, МЕ, 17. От година на година зрението ми отслабваше.От месец на месец инфлацията се увеличава.

12. За означаване на произход, потекло. Имаше силно тяло, мускули на дървар, макар да произхождаше от учителско семейство. Ем. Манов, БГ, 31. Бистра има всички необходими качества .. Говори френски, свири на пиано, от род е, възпитана, скромна. М. Грубешлиева, ПИУ, 35. Бойка, жената на Хитов, била от Люцкановци — "видна стара фамилия". Н. Ферманджиев, РХ, 47. — Чудно куче имаш, Христе! — думаха съседните пазачи.. Дядо Пеньо.. току подхвърляше: — такава стока, Ристе, рядко се случва. Кучето е от сой — това е то! Г. Караславов, Избр. съч. I, 119. А ти ме, бае, не даваш, / не даваш. Че е Никола сиромах, / сиромах. От сиромашко колено, / .. А я съм, бае, болярка. Нар. пес., СбВСтТ, 229. // За означаване произхода на чужди думи. Дума граматика произходи от буква, а дума логика от слово, мисъл. Й. Груев, Л (превод), 1. Думата "амин" е от еврейски произход.

13. За означаване на извършителя, автора, твореца на нещо. Нежната и чувствителна госпожа Милица Арсениева дочиташе най-занимателната и сърцепленяваща глава на стария френски роман.. от Дюма. Ив. Вазов, Съч. IХ, 131. Старостта на Александрия може да се измери с колоната на Помпей.. или с неописуемата красота на малките изящни статуетки от древните майстори на елинския град Танагра. С. Северняк, ОНК, 238-239. Събрани съчинения от Ив. Вазов. Стихове от Д. Дебелянов. Симфония от Бетовен. Концерт от Чайковски. Скулптура от Ив. Фунев. Картини от Вл. Димитров-Майстора. Писма от майка ми. Донос от колега.

14. С числ. За означаване на количеството, броя, стойността на нещо. Върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирийсет листа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 191. Задължението от два милиарда и четвърт франка злато.. по днешния курс на българския лев означава 10 милиарда лева. Н. Сакаров, Б, 1920, кн. 2, 34. Изведнъж на превала под нас — американска част от около 200 души. Т. Генов, Избр. пр, 308. Банкнота от 100 лева. Закъснение от пет минути. Семейството ми се състои от 5 члена. <Не> повече от. В голямата унивеситетска аудитория № 10 се събраха не повече от петдесет души. Ив.Карановски, БР, 1931, кн. 4-5, 168. Наместиха се върху една обърната лодка.. и втренчиха очи към разлюления мост, който беше дълъг повече от километър. А. Каралийчев, ТР, 181. В третята битка.. бунтовниците изгубиха повече от хилядо души. Дун., 1876, бр. 1065, 1. На митинга имаше по-малко от триста души. С предл. до: от... до. За означаване на границите, в които се движи количеството, броят на нещо. Хубав турски кон струва от осемдесет до сто и двадесет дуката. А. Дончев, ВР, 37. Числата от едно до девет казват се прости единици. Кр. Кърджиев, А, 5. Опитно е установено, че при повишаване на температурата с 10°, скоростта на реакцията се увеличава от два до четири пъти. Хим. ХI кл, 1965, 34. Лазар не печелеше повече от четиридесет до петдесет лири годишно. Д. Талев, ПК, 840.

15. За означаване на начин на действие. Три ли, четири дни по-късно край село Осеново беше стреляно от засада срещу милиционера Петър. Ем. Манов, ДСР, 295. Скрити като къртици в къщите, из подземията в развалините, те чакаха пехотата на близки разстояния и стреляха просто от упор. ВН, 1960, бр. 2665. От изневиделица се появи полицай на мястото на произшествието. Между две еднакви съществителни — за означаване на непрекъснатост на действието, означено от предходния глагол. Беше красив младеж с много елегантна униформа, пушеше цигара от цигара. П. Вежинов, ДБ, 185.

16. С прил. За означаване на степен, равнище, характер или значение на нещо или някого, което се определя от следващото прилагателно и съществително. След Освобождението София става столица на България.. Издигат се постройки от европейски тип — банки, учреждения, магазини, хотели. Л. Мелнишки, ПОС, 9. Осъмнахме в Калач. Само за две години вехтият степен градец се е превърнал на морско пристанище от висок ранг. А. Каралийчев, ПД, 207. В задния двор на Египетския музей са били открити 14 големи сандъка с предмети от значителна археологическа стойност. ВН, 1960, бр. 2642, 4.△ Имам неприятности от личен характер. Учен от световна величина. Събитие от историческа важност.

17.С нареч. далеч, далече. За означаване, че някой съвсем не споделя, не приема някакво становище, идея, чувство или че нещо се различава, отличава твърде много от друго. П. Хитов си остава и сега.. далеч от идеята на Апостола за национална революция. Ив. Унджиев, ВЛ, 211. Всичко по старому си живее.. и се радва с благодарност на хубавия божи свят.. Само отец Пиомий е далеч от тая радост. Елин Пелин, Съч. I, 189-190. — Току-що Ви избрахме за почетен председател на музикалното дружество "Кавал".. — Това е тъй далеч от моята професия. Й. Йовков, М, 27. Той живееше спокойно, далеч от съмнението за изневяра на жена си.

18. При сравн. и превъз. степен на прилагателни и наречия. За означаване с кого или с какво се сравнява някой или нещо. Наньо беше по-възрастен от Илия, но по-младолик и по-запазен от него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 319. — Здравата ме поступаха, ама нали са казали: човекът е по-слаб от яйце и по-як от желязо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Като се върнал уморен.. седнал да яде копривена чорбица и му се видяла по-сладка от всичките богати яденета. А. Каралийчев, ТР, 132. Живота ще дойде по-хубав от песен, / по-хубав от пролетен ден. Н. Вапцаров, Ст 1959, 39. Пофали се Милкина майкя / снощи вечер на кладенци, / .. / че си има тенка Милка, / най-хубава, най-гиздава / от си моми и невести. Нар. пес., СбВСтТ, 16. Провикна се бял трендафил / в градина, в градина: / няма цвете по-хубаво / от мене, от мене, / че не могат млади булки / без мене, без мене. Нар. пес., Христом. ВВ II, 246. От сън по-сладко няма. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 33. По-тих от кукувица. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 71. С прил. или нареч., повторени в сравн. степен. За означаване на висока степен в проявата на някакъв признак. Председателят.. се ръкува сърдечно със срещнатите матроси.. Всички са добре, всички са от доволни по-доволни. П. Не‑

знакомов, СП, 151. Всичко беше от ясно по-ясно. В. Полянов, БВП, 85. С частицата по̀, предл. на и повтарящо се нареч. или прил. като същ.: от... по̀ на... Означава по-висока степен на признака, изразен с наречието или прилагателното. — У нас, във Ведрово, знае ли, всичко върви от добро по̀ на добро — ние сме първенци в окръга. А. Гуляшки, ЗР, 6. След операцията на болния всичко тръгна от лошо по̀ на лошо.

19. В страдателни конструкции. За означаване на вършителя на действието. Всички документи се оформяха от счетоводителя. Ст. Марков, ДБ, 434. Ходникът на митрополията беше задръстен от люде. Ст. Чилингиров, РК, 285. Не личи да е хапан от гадини. Спи си момчето най-редовно. А. Гуляшки, ЗР, 325. Дружеството са управлява от.. настоятелство. НБ, 1876, бр. 16, 60.

20. За означаване обекта на действие при глаголи и образувани от тях съществителни, като: а) отделям (се), откъсвам (се), отстранявам (се), отдалечавам (се), отбивам (се), отклонявам (се), изтръгвам (се), измъквам (се) и др. под. Те двамата имаха сега обща тайна. Тая тайна ги свързваше и отделяше от другите. П. Вежинов, ДБ, 232-233. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Петканов, В, 13. Дядо Йордан се върна вкъщи с наведена глава. Хората се отстраняваха от пътя му и го гледаха съжалително. Елин Пелин, Съч. III, 62. Станкул се отби от пътеката и направо през новата махала се запъти към стопанския двор. Ст. Марков, ДБ, 66. Дощя ми се и аз да се обадя с радиотелеграма на домашните си в София.. Ала телеграмните такси се оказаха твърде скъпи.. Трябваше за съжаление да се откажа от намерението си. Г. Белев, КВА, 340. Гръцкият клир защищава Цариградската патриаршия, която отодавна вече се е отдалечила от православието. С, 1872, бр. 41, 321. Днес повечето момчета се измъкнаха от час по пеене, слязоха в двора да играят на футбол. В. Бончева, АП, 85. Агне отдели ли се от стадото, вълците го изядат. Погов. Всяко отделяне от групата е нежелателно. б) тегля, пазя (се), браня (се), вардя (се), предпазвам (се), въздържам (се) и др. под. Подаръците бяха разлчни — според оногова, комуто се подаряват.. муска, която пази от болести. Н. Райнов, КЦ II, 69. Отзарана беше изпратил в града един свой човек.. за да му купи някакво лекарство, което имаше чудодейната способност да предпазва от лоши сънища и сърцебиене. Ст. Марков, ДБ, 153. — Нали онзи проклетникът, магера, ми беше набил в главата да се вардя от [кучето] Найдена, защото можел да се превърне рано или късно пак на вълк. А. Каралийчев, В, 13. И поменах горката си невеста, / що прави с мойте дребни пет деца, / без теб, без мен, без дом, без свое място? / Как тегли от безжалостни сърца! П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 4, 386. Смит.. канеше гостите и кимаше с глава като кон, когато се брани от мухи. М. Марчевски, ОТ I, 218. Въздържане от алкохол. Клуб на пострадалите от войната. в) разбирам, интересувам (се), научавам (се), отучвам (се), ползвам (се), възползвам (се), ръководя (се) и др. под. — Баща ти разбира от техника. Нали думаш, че работел в завод. В. Ченков, СНД, 181. Степан живял у тях един месец и си заминал.. — Ама че човек беше — отплесваше се понякога дядо Тома. — Най напред не му разбирахме дип от езика. Г. Караславов, Избр. съч. V, 152-153. В България кой чете? Кой се интересува от литература, от науки и от изкуства? Р, 1925, бр. 200, 1. Между криминалните затворници върлуваше истински глад. Изключение правеха само няколко спекуланти, които всеки ден получаваха богата трапеза отвън и се ползуваха от благоволението на управата. Ем. Манов, ПЯ, 127. В решителната минута русите се възползували от страха на турците и с посредничеството на Прусия заключиха мир на 14 септември. Г. Бенев, БК (превод), 15. Ръководех се в преценката си от морални съображения. Детето се отучи от лошия си навик да си гризе ноктите. г) нуждая се, отказвам се, отричам се, лишавам (се) и др. под. В изолираните краища почти всички се нуждаят от просвета. Р, 1926, бр. 203, 1. Ще се лиша от удоволствието да прекарам няколко приятни часове в нашето мило общество. Ив. Вазов, ПЕМ, 21. Нещастните български челяди наши братя, които са лишени днес от пища и покрив.. простират ръце за помощ. НБ, 1876, бр. 17, 66. Каравелов никога не е продавал народа си и никога са не е отказвал от народността си и от името си. С, 1872, бр. 42, 336. И аз имам нужда от малко почивка. Д. Кисьов, Щ, 412. Лишаване от свобода. Отричане от религията. д) освобождавам (се), спасявам (се), избавям (се), отървавам (се) и др. под. Капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия освободи България от нови по-нататъшни разорения. Н. Сакаров, Борба, 1919-1920, кн. 2, 36. Неизказана е моята радост, като гледам, че южните славяне.. вече ще са избавят от турското варварско иго. НБ, 1877, бр. 75, 290. — Той [Бог] вижда. Ти да не мислиш, че си се отървал от него? Д. Немиров, Д, 94. Помогнете ни да докажем на народа, че само огън и меч, кръв и революця ще го избавят от смърт.. пропадане. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196. е) вкусвам, хапвам, отхапвам, ям, отпивам, пийвам, и др. под. — Всяко момиче, на което майка му е рано умряла, знае да готви. И все пак този, който вкуси от моето ядене, ще каже дали е хубаво. Д. Кисьов, Щ, 489.

Носеше се мълва, че който хапне от златните ябълки, ще стане безсмъртен. А. Каралийчев, Тр, 69. Мари я забеляза, отпи от своята чаша и сама поднесе останалото до устните на Дожд. Р, 1927, бр. 244, 1. Той пак напълни луличката си, всмукна от дима и замълча. А. Гуляшки, ЗР, 79. ж) изтупвам, изчиствам, почиствам, очиствам и др. под. Скоро читалищната стая бе почистена, кнгите изтупани от праха, а по масата се замяркаха вестници. Д. Марчевски, ДВ, 64. Морето около тях се бе очистило от фосфоресциращите блясъци. П. Вежинов, ДБ, 227. Изчисти грижливо дрехите си от налепилите се листа и тревички. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 95. Почиствам обувките си от калта. з) завися, произтичам, изхождам и др. под. Не само Кайро, но и животът на целия египетски народ зависи от мътните води на древната река. Ив. Мирски, ПДЗ, 202. Засега той се намираше в Созопол, трябваше да върши всичко, което произтичаше от обстоятелствата. Ем. Манов, БГ, 84. — Аз не мисля, че като се изхожда от фактическото положение.. не остава никакво съмнение, че той трябва да бъде снет. Ст. Марков, ДБ, 116.

21. За означаване на обекта на действие при съставно сказуемо със сказуемно определение прил. или мин. страд. прич. като болен, недоволен, доволен, отвратен, смаян и др. под. Когато прочетох, че той е сериозно болен от възпаление на дробовете, аз ужасно се разтревожих. Р, 1926, бр. 221, 2. Колко беше прилежен.. Майстор Димо бе много доволен от него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. — До гуша ми е дошло от твоята отпуснатост, от твоето безредие, от твоя театър!... Не мога да те понасям вече. Д. Димов, ЖМ, 68. Селяните не се учудиха на кражбата.. но останаха смаяни от способностите на кучето. Хр. Радевски, Избр. пр III, 198. А какви са последствията, когато осъденият остане недоволен от решението на съда? Т. Икономов, С, 1872, бр. 41, 326.

22. За означаване на причинител, източник на нещо при съществителни като: заплаха, опасност, задоволство, резултат, необходимост, наплив, излишък, изглед и др. Стар пастирски закон е — събирай стадото вкуп! Тъй Ной събра всякаква мисъл и пред заплахата от потопа сам я [мисълта] качи на планината Арарат. Й. Радичков, СР, 35. — Дори опасността от бомбите не я плаши, за да дойде при вуйчо си! — язвително каза той. Вл. Полянов, ПП, 196. Мама трябваше да отиде пак в града: за подписа и за резултата от прегледа. В. Бончева, АП, 22. Трябваше да тичам по назначението си. Голям наплив от кандидати. Ст. Чилингиров, РК, 289. Развитието на феодалния строй в България довело до усилване на стопанския живот.. Болярите разполагали със значителен излишък от селскостопански произведения. Ист. VIII кл, 1965, 18. Съвкупността от всички прави в равнината, които минават през една точка, се нарича сноп прави. Алг. IХ кл, 1965, 25. Необходимост от реформи. Изглед от Рилския манастир.

23. Съставен елемент на устойчиви предложно-именни съчетания: а) като първи съставен елемент, напр. от гледище на..., от порядъка на..., от името на..., от позицията на... и др. б) като трети сътавен елемент, напр. в зависимост от..., в резултат   от..., за разлика от... и др.

24. Остар. и диал. Предлог с (със). Дорде си Стоян издума / и са от душа раздели. Нар. пес. СбНУ ХХХVII, 106.

25. Остар. Предлог о. Вляга, изляга в градинка, / да си цветето полея, / като си чехли накалям, / от прага да ги остържа. Нар. пес., СбГЯ, 183. Та си фати млад налбантин, / удари го от земята, / разкъца го на три парчета. Нар. пес., СбНУ V, 61.

26. Остар. и диал. Освен. Тя няма от мене сина другиго. Н. Геров, РБЯ III, 432.

27. Остар. и диал. За означаване на притежание; на. Дошъл близо до сараите от ламята. Н. Геров, РБЯ III, 432.

28. Остар. Обикн. с прил. благодарен. На. Защо беше изпратен Хаджи Иванчо ефенди да обихожда из България? Мисията му.. беше.. да сбира подписи, че българите са благодарни от турците. НБ, 1876, бр. 54, 209. Данъкът на земята ся увеличил.. Пита ся сега секи: могат ли австрийските поданици да бъдат благодарни от правителството си? Г. Кръстевич, БКн, 1859, ян.-юни, кн. 2, 192-19. — Яска съм дошъл за хаирлия работа.. да ви кажа, че тие [семейството на бъдещия свекър] искат да станете сватовшчина. Тие са много благодарни от вас. СбНУ VII, 52.

От да сложен съюз.Остар. Да. Болният ни другар Михаил Жеков, който яздеше на кон .. не можеше да се стърпи от да не издава болезнени стенания. З. Стоянов, ЗБВ I, 197. С голяма радост посрещаме внезапното заявление на работниците в Англия.. трябва нашето правителство да престане от да подкрепя Турция. НБ, 1876, бр. 50, 197. От под сложен предлог. Остар. и диал. Под. Се вратил терзията и изкопал пари от под прагот. Нар. прик., СбНУ ХV, 95. Разсърди се млади Крали Марко, / па си пита коня от под себе: / .. / дал не виде вида дек се скрила? Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 14. От основи (основа). Разг. Изцяло, напълно. Приключението на връх светого Андрея разтърси от основи мирното съществование на Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 5. Нанасят ни [гяурите] удари там, където най-малко очакваме, и потъват вдън земя. Империята се друса цяла, от основи. Д. Спространов, С, 105.

> Един от друг. Разг. Със следващо прил. в сравн. степен. За подчертаване на по-високата степен на качествата на всеки следващ обект, предмет в сравнение с предходния. Близо до колята вървяха жените им [на татарите], наметнати с дрипави черни облекла, едни от други по-грозни и по-отвратителни. Ил. Блъсков, ИС, 33. Какво от туй (това). За изтъкване, че някакъв факт не е от значение за нещо, не е нужно да се има предвид. Какво от туй, че сняг белее / по планините във нощта! / Да вдигнем чашите за нея — / за пролетта и радостта! Мл. Исаев, ЯД, 45. Кой от кой. Разг. Със следващо прил. в сравн. степен. За подчертаване на по-високата степен на качествата на всеки следващ обект, предмет в сравнение с предходния. Офицерите се шегуваха, закачките летяха една след друга, коя от коя по-двусмислени и по-зъбати. Кр. Кръстев, К, 257. В настъпващия от изток здрач светнаха звездите — коя от коя по-ярки и по-блестящи. П. Бобев, ГЕ, 111. Не съм от тях. Разг. Не принадлежа към някаква категория хора, не притежавам качества, присъщи за тях. — Сега, бай Щерьо, условието: или той, или аз.. Бай Щерьо погледна несигурно Пешо, но каза: — Думата — дума! Не съм от тях! Двама тук не можете се побра. М. Грубешлиева, ПИУ, 91. От века. Остар. и диал. От много отдавна. Българите населяват онези места от века (изконни). Ал. Дювернуа, СБЯ, 1885-1889, 1565.От воле. Разг. Бързо, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата "от воле". След като разигра бика.. заби шпагата между плешките му. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. От време. Остар. Отдавна. Днес гсподин Стоянчо Груевич мя нареди.. да Ви смисля да ся постараете да изпроводите по-скоричко сръбските вестници, защото от време не сме ги приели. АНГ I, 75. От време на време. Разг. През някакви промеждутъци; понякога, сегиз-тогиз. Най-отзаде върви козарят, плете кошница .. и от време на време кашли. Й. Радичков, СР, 7. От време оно. Остар. Книж. Откакто се знае и помни, от много отдавна. С тия довеяни жени си бъбреше, с тях се почерпяше. Като го видиш [Златния] с такава жена, ще речеш, че те отнапред си знаят всичко един за друг, отдавна, от време оно. Г. Стоев, КЛ, 32. От главата си. Разг. По собствена вина. — Стават такива работи! — казваха си всички. — Щом шишето му е било в джоба, така е, загинал е от главата си! Ст. Даскалов, СЛ, 494. От години. Разг. От много отдавна. Станка ги почерпи още по чашка ракия.. Отдавна, от години, Пинтата не беше си сръбвал така спокойно, безгрижно. Г. Караславов, ОХ II, 103. Учителят скочи на крака. Едва що се не разцелуваха с Петка. Като че не бяха се виждали от години. Н. Попфилипов, БД, 105. От джоба си. Разг. Със свои средства, пари. — Съблякохте света, дигнахте четири стени като Маркови кули да стърчат. Ний сега от джоба си ли да плащаме? П. Тодоров, Събр. пр II, 422. От изкони. Остар. Книж. От самото начало. Всеобщо е въззрението, че гръцкото духовенство от изкони и систематически е преследвало българската книжнина. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 652. От кла̀са. Разг. В съчет. с предходно същ. Който е с големи, изключителни прояви в своята дейност. Да се убеди и Боян Пенев, че Яворов е драмописец — и то от класа! М. Кремен, РЯ, 594. Тоя млад човек [граф Игнатиев] е политик от класа. Ст. Дичев, ЗС II, 319. От корен<-а>. Разг. Напълно, изцяло, съвсем. "Мюсюлманският фанатизъм явно проповядва изтребителна война срещу християнството — трябва да престанат сичките егоистически намерения и злото да се изкърти от корена." НБ, 1876, бр. 17, 67. От край. Остар. Отначало. Но да захванеме от край. В България, както и по сичкия свят, хората са се убедили, че без образование .. не може. С, 1872, бр. 42, 335. От крак. Разг. Прав, без да сядам; на крак. — Я дай нещо да пийнем от крак по чаша. Кр. Кръстев, К, 166. — Я приседни, приседни. То така от крак не се посрещат гости. Кр. Григоров, ТГ, 127. От лукаваго. Книж. Без значение, излишно, ненужно (от евангелското предание за Исус, който, като забранил на хората да се кълнат в небето, земята и в собственото си име, казал: "Нека вашето "да" да бъде "да", вашето "не" да бъде "не", останалото е от лукаваго", т.е. от дявола). — Ако.. се кланям на царя и се препоръчвам за приятел на народа — това ще бъде от лукаваго. В. Геновска, СГ, 174. — В любовта има само една истина — женитбата. Всичко друго е от лукаваго. Ст. Чилингиров, РК, 193.От люлката. От най-ранна възраст. — Бива ли тъй бе, бай Тодоре?.. Десетгодишно момиче, да го поиш с вино.. да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика! Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. У нас още от люлката си всеки знае кой ни е освободил от вековното отоманско иго и всеки свето тачи паметта на падналите руски богатири. ВН, 1961, бр. 2973, 1. Малко-<от> малко; от малко малко. Разг.; Малце от малце. Диал. Поне малко. Ама как се не случи един поне, който да е ловец от малко-малко. Н. Хайтов, ДР, 201. Му се молев [на свети Никола] много, за да ме обогати малце от малце. Нар. прик., СбНУ ХIV, 112. От немай-къде. Разг. По необходимост, по принуда, поради невъзможност да се постъпи по друг начин. Мино мълчеше, слушаше го от немай-къде и незабелязано пристъпваше към вратата. Ст. Марков, ДБ, 74. — Пък и правото не успях да завърша и кой знае дали ще го завърша някога.. Не ме влече. Записах го навремето от немай-къде. Ем. Манов, ДСР, 34. От памтивека. Разг. От незапомнени време‑

на, откакто съществува светът. Тома трябваше да помни три неща.. Каквото купува — да го купува в трудни за сиромасите времена. Такъв бил златният закон в търговията от памтивека, че и до днес. А. Гуляшки, ЗР, 23. От памтивека Италия е била най-добрата школа за всички видни певци и певици в Европа. Р, 1925, бр. 197, 2. От само себе си. 1. Без външна намеса, въздействие, влияние. — Две години вече очите постоянно ме болят. Ходих на преглед в болничната каса. Нищо, казаха, слабо възпаление, което скоро щяло да мине от само себе си. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 132. 2. Обикн. в съчет. с разбирам се в 3 л. Без да се разяснява, доказва. Погледна ме с големите си умни очи със сянка на превъзходство, че я питам за прости неща, които се разбират от само себе си. З. Сребров, Избр. разк., 221. От сърце; от душа. Разг. Най-искрено, сърдечно. "Боже, колко съм грешен, прости ми!" — молеше се мълком, но от сърце Янаки под сводовете на многовековния Йерусалимски храм. А. Гуляшки, ЗР, 22. Дор на небо ясно слънце, / дор на очи свят, живот, / ще обичам аз от сърце / таз земя и тоз народ. П. Р.Славейков, ЧВО, 45. Докато траеше обядът, Ибо надуваше кларнета и от душа свиреше мелодии за "на трапезата". Г. Белев, ПЕМ, 44. От сърце (съ̀рце), рожба, дете. Нар.-поет. Своя, собствена, обична (рожба, дете). Тодор Тодорки думаше: / .. / "Един си кусур имаме — / от сърце рожба нямаме, / не момче, нето момиче." Нар. пес., СбГЯ, 101. Нито съм гладна, мари Петко льо, / .. / нито съм гола, / гола и боса, / ами си плача, / че си нямаме, / от сърце дете. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 217. От тоя род. Обикн. в съчет. с нещо. Подобно. Понякога си мислех, че ако бях срещнал Дани една година по-рано, може би щях да приема нейните опити и да тичам из разни цветарски магазини или да стана огняр или нещо от тоя род. Б. Райнов, ДВ, 176. Що от що. Диал. Обикн. за имот, вещи, храна — все пак нещо, макар и неголямо по количество, стойност. — И кротък е, прибран е [момъкът]. И вуйчо им ще им остави що от що. П. Тодоров, Събр. пр. II, 263. — Ще изпроводим жените в Балкана, ний ще сберем що от що, по някое агне ще завъртим на шиш, ще ги посрещнем и ще им паднем на молба. П. Тодоров, Събр. пр II, 50.

ОТ

ОТ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Отдалечаване или отклоняване на субекта или обекта на действието от изходната му точка, напр.: отпътувам, отплавам, отлитам, откарвам, оттласквам, отмествам (се) и др.

2. Отделяне на нещо, което е част от някакъв предмет или е прикрепено към предмет, напр.: отчупвам, отдирам, отдялвам, откъсвам, откършвам, отрязвам, отлепвам, отшивам и др.

3. Разкриване, разтваряне, отваряне на нещо, обикн. завито, увито, затворено, запушено, завързано, напр.: отвивам, отгръщам, отмятам, отбулвам, отварям, отпушвам, отвързвам и др.

4. Изчерпване, отделяне, отстраняване на нещо, което се съдържа, намира в друго, напр.: отводнявам, оттичам, отцеждам и др.

5. Прекратяване на действие или състояние, напр.: отболявам, отзвучавам, отшумявам, отмирам, отмилявам, отвиквам и др.

6. Частично извършване на действие, напр.: отпивам, отгризвам, отхапвам и др.

7. Извършване на действие, което е предизвикано или мотивирано от друго действие, обикн. противоположно, напр.: отвинтвам, отвъртявам, отмотавам, отмразявам и др.

8. Извършване на действие (при глаголи с частицата си) колкото е необходимо или до насита, напр.: отспивам си, отигравам си, отяждам си и др.

II. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение, посочващо начина им на образуване от други думи, напр.: отименен, отглаголен.

ОТ

ОТ. Диал. 1. Въпр. нареч. Оти.

2. Нареч.-съюз. Оти. Богдан си е тежко заспал, / от си е млого уморен. Нар. пес., СбНУ VI, 63.

Списък на думите по буква