ОТБЕЛЀЖВАМ

ОТБЕЛЀЖВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отбелѐжа, ‑иш, мин. св. отбеля̀зах и (диал.) отбележих, прич. мин. св. деят. отбеля̀зал и (диал.) отбелѐжил, св., прех. Отбелязвам. Като погледнем назад през дългата върволица на изминалите години, отбележваме с благодарна гордост последователните тържества на нашето поколение. Д. Витанов, НС (превод), 10. Ако затрупаме съдът с лед и наченем да отбележваме на книгата, която е залепена към тръба, спаданието на водата за секи градус на термометъра, то ще намерим, че спаданието ѝ ся продължава до 4°. И. Гюзелев, РФ, 167. отбележвам се, отбележа се страд. Ако лостът [на телеграфа] само ся удари о петелка x, на другата станция на книгата ся отбележва точка, нъ ако лостът ся допре до x по-дълго време, то на другата станция ся отбележва чърта. И. Гюзелев, РФ, 402.

Списък на думите по буква