ОТБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЍВАМ¹, ‑аш, несв.; отбѝя, ‑ѝеш, мин. св. отбѝх, прич. мин. страд. отбѝт, св., прех. 1. Отклонявам насочен (обикн. към мен) удар, като неутрализирам силата му, за да се предпазя при отбрана. Брат ѝ [на Ваня] Веселин,.., протегна ръка зад гърба ѝ и разроши косата ѝ. — Майко ма! Кажи му, ма! — провлече Ваня плачливо и го заудря с разтворени длани. Веселин отбиваше ударите ѝ с ръце и се смееше весело. Дим. Ангелов, ЖС, 26. И може би, за това, че биеха така високо, дадоха ми възможност да отбия по-лесно ударите им. К. Величков, ПССъч. I, 56. Всеки един от тия, които зовяха Йвайло, можеше да се закълне пред иконите и кръста , че сам той се явил до него в най-страшния миг на боя и е отбил удара на вражеския меч, закрил го е зад своя щит от стрелата на татарина отсреща. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 406.

Всеки от елените искаше да забие рогата си в хълбока на своя противник. Но когато замахваше да го мушне, противникът му ловко отбиваше удара. Ем. Станев, ПГВ, 113. Ханджара си то дига върху мен, / като разбойник над избрана жъртва, / .. / Но во борба и за борба кален, / отбивах смел разбойнику удара, / и браних се и сам налитах аз. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 49. // С удар или удряне с оръжие, предмет отклонявам удар на оръжие, предмет, който ме застрашава. Виждаха се светкавични блясъци на саблята, която отчаяно отбиваше насочените пики. Й. Йовков, Разк. I, 157. Но все пак в себе си се радвах, че е вързан тоя орел и че аз мога да го гледам, когато си ща. Пък и баронесата ме викаше да гледам какво ще прави той, когато го дразни отдалеч с пръчка. Отпърво орелът отбиваше с клюн пръчката и гледаше да се скрие зад комина. Ст. Чилингиров, СБД, 46-47. Радомир в миг изтегли меча си и с един силен удар отби насоченото към гърдите му оръжие. Д. Талев, С II, 142.

2. Спирам атака, нападение на врага, като го принуждавам да отстъпи; отблъсквам. В продължение на един час нашите отбили успешно няколко атаки, но това наложило изразходването на почти всичките им патрони. Сл. Трънски, Н, 299. В Турция тия карабини ги имаше твърде рядко и турците ги наричаха топ-бозмаса. Те се употребяваха да отбиват неприятеля отблизо, кога нападне и по гемиите. Ц. Гинчев, ГК, 381-382. Той — младежът мислеше за Раковски — имаше основание: ако Друмев ни поведеше, ако бяхме тръгнали, щяхме да срещнем на границата цялата, приготвена да отбие сърбите, турска армия. Ст. Дичев, ЗС I, 260. При Плевен генерал Скобелев беше отбил пет атаки срещу много по-силен неприятел. Д. Габе, МГ, 204. На Шипка между камъни и лишей / лежех в ония тежки дни ранен, / .. / В нечувания бой с последни сили / другарите отбиваха врага. Ив. Бурин, ПТ, 105.

3. Прен. Възпирам и неутрализирам пристъп на чувства, силно желание и под. Страшната истина [за убийството], която Джупуна не беше признал на жена си,.., сега обсеби съзнанието на Рада Джупунова. Богатството беше спечелено чрез смъртен грях — .. Тя, която цял живот твърдо беше отбивала пристъпите на съвестта, бе покрусена и уплашена. Ем. Станев, ИК III и IV, 511-512. — Оръжието ще вземем ли? — .. — Накъде без него! — Само че трябва да го опаковаме,.. — чуди се как да отбие желанието му Виктор, но Ювиги хан се съгласява без възражения: — Добре, ще го опаковаме. Др. Асенов, ТКНП, 282. И могъл бих веднага да отбия тоя мерак у него. Т. Влайков, Съч III, 241. — Кой лъже? Защо клеветиш? — Аз не клеветя, а питам! — отбиваше очевидната закана Балканджията. Ст. Марков, ДБ, 324.

4. Отмервам с биене. Иванчо си спрял дишането, пулса отбива такт в ушите му. Ал. Консантинов, Съч., 297. Камбаната отново отби няколко страхливи удара. Ст. Загорчинов, ДП, 177. Стенният часовник безстрастно и меланхолично отби осем поредни удара и аз трепнах, но не продумах. А. Христофоров, О, 133.

5. Диал. Отбрулвам. Мина тоя, мина оня — / секи сака да отбие, / да отбие две ябълки. / Дръвото са покръшило, / шумата е олетела. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 244. отбивам се, отбия се страд.

ОТБЍВАМ², ‑аш, несв.; отбѝя, ‑ѝеш, мин. св. отбѝх, прич. мин. страд. отбѝт, св. 1. Непрех. Като управлявам превозно средство и под.,променям посоката си на движение, отклонявам се встрани от пътя, по който се движа; отбивам се. По едно време велосипедната колона така задръсти движението, че шофьорите преди и след нея трябваше или да отбият до тротоара, или да спрат, ако не искат насила да станат убийци. Ст. Поптонев, НСС, 108. — Да отбивам ли, бай Коста? — попита Янаки. — Отбий. Тук ще оставим кабриолета, при Московеца — каза Костадин и Янаки зави по мекия чер път към постройката. Ем. Станев, ИК I и II, 458. Костадин шибна коня и каруцата се понесе по надолнището. .. Щом навлязоха между плетищата, конниците ги застигнаха,.. Костадин отби до самата канавка. Ем. Станев, ИК III и IV, 404. — Откъм Шумен ако отбия, за пет часа съм дома. — Че защо не отбиеш, чорбаджи? — С пашата трябва да ида. До София. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 394-395. Моторетката да прегази автомобил ми изглежда неправдоподобно, но Иван Давидков твърди, че било точно така. Аз отбивам, — казва той — малко встрани, за да можем да се разминем, онзи обаче не отбива, ами с бясна скорост кара право насреща ми, като че се кани да ме прегази. Ст, 1968, бр. 1182, 2.

2. Непрех. За път, следи от движение — променям посоката си, отклонявам се встрани. — Внимавайте накъде ще свърнат следите! — нареди пашата.. — Оттук отбиват следите, твоя светлост! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 465.

3. Прех. Отклонявам посоката на движение на превозно средство, ездитно животно, което управлявам. Току виж, тоя отбиваше коня си встрани да се поотслаби, друг да откъсне някоя кисела слива. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. — Ще слезем да починем в тая долчинка и там ще си погълчим на сянка — каза той и отби конете на ляво. Ив. вазов, Съч. ХII, 128. Ето една негова нива близа до пътя, вчера орана. .. Той отби кончето и отиде да я види. Елин Пелин, Съч. III, 154. Свърши нанагорното, на‑

надолнище започна — увес! Пък колата пълна с какво ли не: грижи, болки, патила.. Затъркаля се надолу — не мога да я удържа. .. И да искаш да я спреш — не можеш, няма къде да я отбиеш! Н. Хайтов, ШГ, 24.

4. Прех. Променям, отклонявам пътя на течаща вода, вада в друга посока. Дървото прегради пътя на водата, отби я встрани и тя потече там, дето тече сега. О. Василев, ДГ, 85. Водарите-ямаци разпределят скъпоценната вода, която отбиват от Марица по каналите. А. Каралийчев, ПД, 45. Искаш ли пъстърва? .. — Когато вие си губехте времето долу с тия тънки пръчки, аз вързах конете на пътя до едно дърво, отбих една вадичка и — под камъните, по баричките — напълних торбата. Д. Калфов, КР, 56. Одеве, отче, взех една мотичка. .. Рекох си, като я изклепам, ще стане годна да отбивам вадата в градинката. Ц. Лачева, СА, 69-70. Цялото лято през войната отбивахме малката вода в странични вадички, ровени с гола ръка, с надежда, че те ще поведат голямата вода на наводнението. Ив. Хаджийски, БДНН II, 26.

5. Прех. Спирам да давам на бебе да бозае, да суче, (за да започне да яде и друга храна). Но една утрин старата ѝ подаде шише с цицка на шийката, пълно с топло мляко. .. — Бабо, ами че моето мляко му [на детето] стига. .. Трябва да го приучим на изкуствена храна. Пък и ... трябва да го отбиеш. Г. Райчев, ЗК, 190. Пък когато по-навътре, през зимата [Захарина] доби момченце, дои го, какво го дои, па го отбиха. Ил. Волен, ДД, 89. Красин е вече голям, отби го, могат и други да го гледат. В. Андреев, ПР, 60. От 57 овце стопанството получи 69 агнета, които отбихме по на 65 дена, с живо тегло от 23 до 25 кг. едното. ОП, 427.

6. Прех. Разг. С предл. от. Задържам, удържам, не плащам част от цена, заплата, уговорена сума. Тикам парите в ръката ѝ,.. "Откупи се и отбий колкото можеш от дълга, па купи храна за децата." Ем. Станев, А, 197-198. "Ти или ще търгуваш по човешки и няма да отбиваш от цената, и ще престанеш да даваш на почек, или ..." — толкова бил разлютен, че не си довършил приказката. А. Гуляшки, ЗР, 296. Селяните вземаха козите, доеха ги до края на лятото, а в края на лятото ги продаваха отново на Араламби, той бая им отбиваше от цената, защото вече били прегорели. Й. Радичков, ББ, 172. Със занаятчиите, повикани за дребни ремонти, дълго се пазареше, а приемаше ли готовата работа, търсеше да открие някакъв малък недостатък, за да отбие нещо от уговорената сума. В. Нешков, Н, 273. Калфата може да развали веднага договора: .. 6/ ако господарят не му плаща редовно или отбива от заплатата му. Хр. Даалиев, ТИА, 127-128.

7. Воен. В съчет. с военна служба, повинност и под. Изслужвам. Едно войниче от свързочната дружина, която е евакуирана в селото, навиваше бързо на макара телефонни жици, закачени по дърветата.. Момчето е приказливо, родом от Никополско, отбива редовната си военна служба. К. Константинов, ПНП, 25. Момчетата ѝ бяха далеч от къщи. По-големият отбиваше службата си като военен моряк, малкият следваше в София, но в момента бил на бригада. С. Чернишев, ВМ, 35. Кандидатите трябва да са завършили средно образование. .. Младежите трябва да са отбили и редовната си военна служба. ОФ, 1958, бр. 4215, 2. Невъзможно било също да се заставят селяните да отбиват феодални повинности. Ист. Х кл., 44. отбивам се, отбия се. Страд. от отбивам в 4, 5, 6 и 7 знач.

ОТБЍВАМ СЕ несв.; отбѝя се св., непрех. 1. Променям посоката си на движение, отклонявам се встрани от пътя, по който се движа. — Махай се, папаз! — викнаха му те [турците] отдалеко. Поп Петко и сам се отбиваше от пътя им. Д. Талев, ПК, 523. Яздех си доволен и дори запях.. Наслаждавах се на собствения си глас. Но катърът изведнъж се отби от шосето и сви по един възлизащ нагоре път. Г. Белев, ПЕМ, 76. Дядо Яким се отби от пътечката, по която вървяха досега, и тръгна направо през тревата, порасла до колене. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 115. Свилен пропълзя още стотина метра напред, после се отби вляво, към ракитака. П. Вжинов, ЗЧР, 95. Милка приближи дълбокия дол с канарата на билото и се отби навътре в масива. Д. Вълев, Ж, 9. Някой път оставях овцете и козите и тичах подир говедата. Страх ме беше да не се отбият в някоя нива или градина и както са пощръкляли, ще овършеят всичко. Кр. Григоров, Н, 204.

2. За път, река — променям посоката си, отклонявам се встрани. — Мутен Искар между нас се вие. / Въз баиро он че се отбие. / Ако двама, Яно, го помолим, / ако двама от сърце се волим. / Не бих, Вуте, на молба паднала, / по бих лесно вода препливала. Елин Пелин, Съч. V, 121-122.

3. Отклонявам се от пътя си за някъде като влизам някъде, посещавам някого (обикн. за кратко време). — Защо се отделяш — учуди се Севар, — нали живееш в Плиска? — Да, но ще се отбия най-напред при роднини в Мадара. Й. Вълчев, СКН, 76. Веднъж заваля и ние се отбихме във воденицата да се изсушим и подслоним, докато дъждът премине. Ем. Станев. ЯГ, 40. Където и да отидеше, спреше ли се пред къщата на някой селянин, с когото имаше работа, или се отбиеше на кръчмата, той не слизаше от каруцата. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. Той [Любен Расков] ходеше всеки празник в градското читалище и дори наложи да го отварят и всеки ден привечер — да се научат младите там да се отбиват, а не да се скитат по улиците. Д. Талев, И, 50. Като

става дума за влизане в кафене, смятам, че е моментът да добавя и за оня ден, когато посинял от студ, реших че мога най-сетне да се отбия нейде и да похарча своите сто франка. Б. Райнов, ДВ, 143.

◊ Отбивам / отбия от пътя към нещо. Разг. Попречвам да се постигне, да се осъществи нещо. Отбивам / отбия удара (ударите). Разг. Справям се с някого, като му давам необходимия подходящ отговор или отклонявам някакво неудобно предложение, задача или нападка. Кажи къде се крие Бачо Киро, да го предумаме да изведе скритите въстаници някоя нощ. Ей го къде е Дунава, нека се запилеят из Влашко... — Друг да ги изведе Кътьо. — опита се дядо Дончо да отбие удара. Д. Марчевски, ДВ, 7. Отбивам си / отбия си гайлето. Диал.; отбивам си / отбия си грижата за някого, за нещо или самост. Разг. Изпълнявам някакво задължение, свършвам някаква работа, която няма повече да ме занимава или тревожи. Сега и моми, и момци се гледат само, страх ги е всички да посегнат да се женят.., дигнала е очи изпод чело към младоженика, може би да се увери още един път, че е намерила вече зет и най-голямата си грижа е отбила. П. Тодоров, И II, 6. Отбивам <си> / отбия <си> номера. Жарг. Извършвам нещо съвсем формално, колкото да се каже, че е направено. Да им вземем един свещник. — Имат си вече седем свещника. — И торта им е много... Не е ли по-добре нашият Мишо да даде на Ванчо един шоколад и да отбием номера. Й. Попов, Ст, 1968, бр.1157, 3.