ОТБЛАГОДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЛАГОДАРЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отблагодаря̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Благодаря някому, като му се отплащам за направена ми от него услуга, добрина. — Малко е, синко, знам, ама повече няма. Пък ти и от кметлъка нали си вадиш? То, дето се вика, пак ние те храним, ама за добрината ще ти се отблагодарим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 112. — Не, не — казвам, — не мога да приема такова нещо, аз за гостоприемството и за колата не знам как да ви се отблагодаря, че и това отгоре. — То първо ние трябва да се отблагодарим. В. Жеков, ТП, 147. В средата на юни 1877 година руските войски преминали Дунава.. Българският народ се отблагодарявал с всеотдайност: освен съставеното в Кишинев българско опълчение, съставени били в българските земи и многобройни местни чети. Хр. Бръзицов, НЦ, 212.