ОТБЛЕСК —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ТБЛЕСК м. Индив. Поет. Отблясък. Но ето, при завой, се мерне из мрака / като видение и после светне цяла / бреза, на отблеска от слънцето замряла. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 123. А все пак над тая външна пъстрота властвува духът на висше единство, отблеск от хармоничността на натурата на тоя художник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 40.