О̀ТБЛЕСК

О̀ТБЛЕСК м. Индив. Поет. Отблясък. Но ето, при завой, се мерне из мрака / като видение и после светне цяла / бреза, на отблеска от слънцето замряла. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 123. А все пак над тая външна пъстрота властвува духът на висше единство, отблеск от хармоничността на натурата на тоя художник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 40.

Списък на думите по буква