ОТБЛЪ̀СКВАНЕ

ОТБЛЪ̀СКВАНЕ ср. Отгл. същ. от отблъсквам и от отблъсквам се. Приготовленията по отблъскването бяха завършени и моряците нетърпеливо се трупаха по палубата. Д. Добревски, БКН, 24. Бяха пристигнали вече известията за отблъскването неприятеля при Сливница. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 12. След отблъскването на Рашка, при Стояна се озова Кънчо, Рашковия другар. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 25. И макар пясъкът на пода да беше изгладен .., макар

седалките и закрепените в пода маси да бяха вече очистени и избърсани, кръчмата, кой знае как, предизвикваше особено чувство на отблъскване и отвращение. А. Дончев, СВС, 17. Привличането и отблъскването на наелектризираните частици се нарича електрическо взаймодействие. ВН, 1958, бр. 2121, 4.

Списък на думите по буква