ОТБЛЪСНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЛЪ̀СНУ̀ВАМ, ‑аш, несв.(остар. и диал.); отблъ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отблъ̀снат, св., прех. Отблъсквам. И начена да ся бори със сърцето си една борба неравна,.. и както неукротяванийт кон ся придръпва, рита, и кога ся свива и ся уводи от конника, кога пак го отблъснува, тъй и сърцето на тогози окаянйит противеше ся. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 40. В Германия били четири кралеве из дома Карла Великаго,.. и принуждени били непрестанно да отблъснуват ту норманите, ту венгрите. Г. Йошев, КВИ (превод), 169. Божеството ти е дало вече утешителните сълзи, затова не отблъснувай човеколюбивото му дарование! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 144. отблъснувам се, отблъсна се страд.

ОТБЛЪ̀СНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отблъ̀сна се св., непрех. Отблъсквам се.