ОТБЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отблѐя, ‑ѐеш, мин. св., отбля̀х и отблѐях, прич. мин. св. деят. отбля̀л, ‑а, ‑о, мн. отблѐли и отблѐял, св., непрех. Диал. Отговарям с блеене. Засвири с менни кавале. / Чуди са Станьо, мая са, / дали му кавал отсвирва, / дали му мома отпява, / от тези силни седянки, / или му ягне отблява / от голямата сюрия. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 55.