ОТБЛЯСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТБЛЯ̀СЪК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Отразени лъчи светлина от нещо. Ново беше и голямото светло бюро, украсено с грамадна мастилница от зеленикав мрамор и с една никелирана настолна лампа, която хвърляше отблясъци на всички страни. Ем. Манов, ДСР, 397. Лъчът осветяваше отсамната половина на килията — празен, мокър, изровен под, само в средата му хвърляше ослепителни отблясъци обърната сребърна чаша. А. Дончев, СВС, 719-720. Морето бе гладко като стъкло, а отражението кипеше в хиляди отблясъци, вълнуваше се, трептеше. П. Вежинов, ДБ, 221. Таванът от същото тъмно, лакирано дърво отразяваше в спокойни отблясъци светлината на свещите. П. Константинов, ПИГ, 106. Сутрин и вечер слушах клепала‑
та и рева на Янтра и най-вече се прехласвах от патриаршеската камбана горе на върха, дето над звънарницата искряха отблясъците на големия позлатен кръст. Ем. Станев, А, 9.
2. Сияние от отразена светлина. Тая неподвижна светла мъглица,.., беше отблясъка на пожара в Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 30. Морето стана като живо — трептеше, менеше цветовете си, сияеше в пъстри отблясъци, кипеше. П. Вежинов, ДБ, 135. Тя вървеше бавно, натъжена, загледана на изток, където през клоните и гъстите зелени листа на дърветата играеха розови, червени и огненоалени отблясъци. Г. Караславов, ОХ IV, 336. Заслизахме по някакво нанадолнище. И като заобиколихме огромна скала,.., под нас лумнаха огньове и ни заля свирня и песен. Отблясъците на огньовете играеха по лицата ни. А. Дончев, ВР, 184. ● Обр. Над всички лирически творения на Гете е разлян отблясъка на величието на негова дух,.., и в този отблясък се таи особна омая. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 49.
3. Допълнителен цвят, по-светъл и ярък оттенък на фона на основния цвят. Крилата и горната част на гърба имаха тъмнокафяв цвят с бронзов отблясък. П. Славински, МСК, 114. Така започна опитомяването на дивите прасета, наречени от граничарите Жарко и Жвачко. Жарко получи своето име от светлокафявата си и с огнени отблясъци козина. Н. Хайтов, ПГ, 62. По перата ѝ се преливаха и играеха златисти отблясъци. Елин Пелин, Съч. II, 190.
4. Прен. Спомен, събитие от миналото със силно влияние върху настоящия живот. Като далечни отблясъци изпъкваха в паметта ѝ [на княгинята] нейните тревожни блянове за мъченичество и първите трепети за разбудената кръв. Ст. Загорчинов, ЛСС, 74. ● Обр. Епоха / Горят в зорите ѝ отблясъци / от най-далечни времена. / И като свличащи се пясъци / пълзят война подир война... П. Матев, СВХ, 7.