ОТБО̀РЕН

ОТБО̀РЕН1, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Който е избран, подбран като най-добър; отбран. Бяха се явили депутации от цял славянски мир, представени в лицето на отборните си граждани, публицисти, политически деятели. Ив. Вазов, Съч. ХI, 61. Между отборните Тенисонови творения спадат много от лирическите му песни, балади и монолози. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 161. Причина на това е знанието, на което ся посвящават вси отборни духове, та странят от варварската война. Лет., 1874, 111. Там българинът бе един срещу стотина, / а и със кораби дошъл е хитър враг. / Но всуе отборни момци на Константина / мост до насрещния да хвърлят искат бряг. К. Христов, ПХ (превод), 42.

ОТБО̀РЕН

ОТБО̀РЕН2, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Който се отнася до отбор2. — Като Ненчо Христов ли искаш да станеш? — задявах го аз. — Ами! — ядосваше се той на моето гордеене с българина победител. — По-важно е отборното първенство.. всички да са добри. П. Славински, МСК, 77. В събота вечерта и в неделя преди обед се играха последните срещи от републиканското отборно първенство по тенис на маса. ВН, 1953, бр. 292, 3. Състезанията завършиха с голяма победа на унгарските фехтовчици, които в отборното класиране заеха първо място. ВН, 1953, бр. 285, 3.

Списък на думите по буква