ОТБРА̀НА

ОТБРА̀НА ж. 1. Отбраняване, защитаване на някого или нещо с бой, борба; защита. Някой си Ангел войвода дълго време шътал с четата си из планините, додето най-после бил загащен от турците, когато се намирал на тоя връх. Нападнат така ненадейно, той решил да се съпротивлява до край, и след жестока и отчаяна отбрана, той паднал убит. Ив. Вазов, Съч. ХV, 95. Усети студеното дуло на пистолета, опрян до челото му. Нямаше време за каквато и да било отбрана. Й. Йовков, Разк. I, 157. — Този хлапак заслужава... — И той замахна със свит юмрук. Ала Бенко се наведе, отбягна удара, после се изправи, сви лявата ръка пред лицето си и се приготви за отбрана. Ал. Бабек, МЕ, 41. Дано така дотрай / отбраната поне една неделя. Сетне / дохожда други ред — и нази ще ни светне / тогава други свят: в една неделя вред / ще пламне огъня. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 205. И Царевец як след упорна / отбрана потъна в кръвта. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 96.

2. Само ед. Военни мерки за защитаване, отбраняване на селище, крепост, позиции от въоръжено вражеско нападение; защита. Остатъкът от деня се употреби в назначаване началници при важните укрепени върхове, в дотъкмяване джепането и другите потреби за въстаниците и в разни още разпореждания по отбраната на града. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 120. Планът за отбраната беше готов, а кризата в щаба отиваше към благоприятно и бързо разрешение. Д. Димов, Т, 432. И издал беше [генералът] заповед из своята главна квартира по цялата армия да бъдат нащрек всички и да се готвят за смела отбрана. Ц. Церковски, Съч. III, 131. Сравняват се, анализират се и се преценяват тия данни [за противника] с оглед на нашите възможности и нашите сили и тогава се решава как да се действува — нападателно, с отбрана или оттегляне. П. Илиев, ЛВ, 128. На маневрите са били проиграни трите фази на дадена военна операция: отбрана, отстъпление и настъпление. НА, 1959, бр. 3437, 3. Трудовете си Архимед е написал, когато бил на 45-50 годишна възраст. Предполага се, че до това време той е работил предимно като военен инженер, ръководел строежите на укрепления и военни машини, необходими за отбраната на Сиракуза. Матем., 1967, кн. 2, 1.

3. Обикн. ед. Събир. Хората, които отбраняват нещо; защита. Това беше цялата отбрана: един убит, един тежко ранен, петима четници и той. Ст. Дичев, ЗС II, 44.

4. Обикн. ед. Събир. Спорт. Част от спортен отбор, който при мач (обикн. футболен, волейболен, баскетболен, хокеен) пазят собственото си поле и врата; защита. Мина първото полувреме. Почна второто.. Ето, Бомбата пак се откъсна напред. Излъга отбраната. Провря се. Шут! Ама какъв шут! Бомбен! П. Бобев, ГЮМ, 18. Случи се това: когато топката бе в наказателното поле пред вратата на сините, един от отбраната на сините направи някакъв фаул и съдията отсъди дузпа. Д. Калфов, Избр. разк., 128. Филипинците са отлични баскетболисти- .. Техните индивидуални пробиви често пъти са неудържими и за най-сгъстената отбрана. П. Вежинов, ДМ, 71.

5. Спорт. Обикн. със съгл. опред. Начин на отбраняване, защитаване при спортно състезание. С фотокамера в ръце честният труженик на обектива чакаше да започне мачът и изтръпнал, целият разтресен от вълнение, вече предвкусваше радостта от една достойна отбрана и равен резултат, без победа, но и без поражение. Ив. Мартинов, БК, 64. В отбраната те бяха по-добри и не позволиха на противничките си да се озовават под коша. РД, 1960, бр. 156, 4. И снощи .. пролича неумението да се играе с крилата, да се създава простор за бързите ни нападатели, не особено стабилна беше крайната ни отбрана. ВН, 1960, бр. 2875, 3.

Списък на думите по буква