ОТБРАНЍТЕЛНО

ОТБРАНЍТЕЛНО. Нареч. от отбранителен. — Да отида при Стамболов ли? — извика той и вдигна отбранително ръце срещу двете жени, когато му казаха защо са дошли. — И дума да не става. Аз в такива работи не се бъркам. Кой каквото е дробил, да си го сърба. В. Геновска, СГ, 526. Зорка се приближава с виновна, едва загатната усмивка към другата и прави опит да я предразположи: — Преча ли ви? Дара се съвзема и отвръща отбранително: — Радвам се, че няма да бъда една жена между сто мъже! Бл. Димитрова, Лав., 133. Тук изпъква и разликата между отбранителния вариант, възприет от "Ювентус" в София, и стила на "Малмьо", показан снощи. За италианците това бе наистина вариант, бе решение, наложено от обстоятелствата, които заплатиха скъпо, защото не умееха да играят отбранително. ВН, 1960, бр. 2866, 3.

Списък на думите по буква