ОТБРАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБРАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отбраня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Защитавам, пазя нещо или някого, като отбивам нападения на врага. Пред източния фронт на крепостта разгъна бойния си строй една армия, която имаше за задача да отбранява столицата. А. Гуляшки, ЗВ, 60. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 189. Но изчезне ли Александър, той ще се спусне въз нашата земя,.. Ще ли Иван-Асен да ни отбрани, да вдъхне доверие във войската и народа? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 180. отбранявам се, отбраня се страд. и възвр. — От науката за войната се знае, че тоя, който нощем напада, дава повече жертви, от тоя, който се отбранява. А. Гуляшки, ЗВ, 507. Височината, вън от другите предимства, респектира този, който е долу. При обграждане лагерът се отбранява цял ден. Пробив ще правите само през нощта. Х. Русев, ПС, 134. Радомир размахваше меча си и се въртеше на всички страни, за да се отбранява, противниците му налитаха все по-смело. Д. Талев, С, 142. Той научи Бенко как да диша правилно и дълбоко, как да кали мускулите си, как да се отбранява и да отблъсква ударите, ако бъде нападнат от

някой школуван боксьор. Ал. Бабек, МЕ, 22.