ОТБРАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБРА̀НЯМ, ‑аш, несв.; отбра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Запазвам, закрилям някого или нещо от нападение, опасност, нападки. Кучетата се спущаха върху него, но никой не отиваше да го отбрани. Й. Йовков, СЛ, 24. Тати, щом ме забеляза, взе ме пред краката си и сложи длани на гърдите ми тъй, като че ли искаше да ме отбрани от някого. Ст. Чилингиров, ХНН, 140. Ще ти кажа, Лозане, ще ти кажа, стопанино: на портата ми чукат, с медени кавали ми свирят, слаба жена, проклета съм аз, ела да ме отбраниш, че и сам Селим бей пред портата ми спира. Д. Талев, И, 207. Нека ни отбрани Господ! .. И сълзи като град, потекле из очите ѝ. Л. Каравелов, Съч. II, 122. Вий сте жъртви поругани / и оставени на нас, / и от наште ятагани / кой ще смей да ви отбрани? Ив. Вазов, Съч. I, 39. отбраням се, отбраня се страд. и възвр. Навалят се, натискат / и блъскат се навън: що им е гърло пискат / притиснати деца отвъд, мъже, жени / развикани се там отбранят отстрани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 159. Изпъдени от нечаканите гости, прилепите от джамията застрелкаха покрай ушите на Илийка. Той се отбрани един-два пъти с ръце и се простря в буренака. Ст. Чилингиров, ПЖ, 116. Отвреме-навреме изпляскваше опашката на някой вол, зашибал по изпотения си гърб, за да се отбрани от досадлива муха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8.