ОТБРУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБРУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; отбру̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. С брулене откъсвам, свалям плодове, листа. Шила мома,.., ситен ръкав, / .. / Отдолу иде,.., лудо младо, / потфърли ѝ,.., злат боздуган, / та отбрули,.., три ябълки. Нар. пес., СбВСтТ, 25. Трети ми [овчар] носи маламен пръстен. / .. / Дето носеше маламен пръстен, / като го фърли, той отбрули / до три яболки, се позлатени. Нар. пес., СбБрМ, 42. ^● Обр. Изгрев облича планинските плещи. Памет метежна мостове отбрулва. В. Марковски, ПЗ, 53. От твойта само реч в душа ми светва, / тя мой живот е — кратки часове. / Нали и теб сама от родна ветва / фъртуната отбрули и отвя? К Христов, В, 16. отбрулвам се, отбруля се страд.