ОТБУЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБУ̀ЛЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); отбу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отбулвам. А зад гърба на тези галийовници на епохата, той отбуля пред погледа ни картината на общата народна неволя. П. П. Славейков, Събр. съч VI, (1), 156. Забулена вечер, гадаяща младост, / с мечтателен шепот пристъпва едва: / .. / Зефири отбулят вълшебна съблазън, / целува я месец по тъжно лице. П. К. Яворов, Съч. I, 148. отбулям се, отбуля се страд.

ОТБУ̀ЛЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); отбу̀ля се св., непрех. Отбулвам се.